— Моля те — промълви тя. — Опитай се да се отпуснеш за една вечер. Заради мен.
— Добре — отвърна той и хвана ръцете ѝ.
Тя го отведе при одеялото и двамата седнаха един до друг пред сребърните блюда. Файле запали още свещи от вече запалените от слугите. Нощта бе студена — облаците сякаш изсмукваха лятната топлина.
— Защо го правим отвън? — попита Перин. — А не в палатката ни?
— Попитах Трам какво правите вие за шанна’хар — отвърна тя. — И както се опасявах, научих, че не го празнувате. Това наистина е доста назадничаво, разбираш — ще трябва да променим обичая, щом нещата се уталожат. Все пак Трам каза, че най-близкото е това, което са правили той и жена му. Веднъж в годината си събирали пълен обяд — толкова богат, колкото можели да си позволят — и ходели на ново място сред горите. Обядвали там и прекарвали деня един с друг — сгуши се в него. — Нашата сватба бе направена по обичая на Две реки, тъй че пожелах този ден също да е по вашия обичай.
Той се усмихна. Въпреки предишните възражения напрежението го отпускаше. Храната миришеше добре и стомахът му изръмжа, което накара Файле да се надигне, да вземе блюдото му и да му го подаде.
Увлече се в яденето. Опитваше се да се държи прилично, но храната беше чудесна, а и бе имал дълъг ден. Усети се, че разкъсва бута настървено, макар да се стараеше да не окапе изящното одеяло.
Файле се хранеше по-бавно, мирис на лека насмешка бе примесен към този на сапуна ѝ.
— Какво? — попита Перин и избърса устата си. Слънцето вече бе залязло напълно и лицето на Файле беше осветено само от свещите.
— Твърде много от вълка има в тебе, съпруже.
Той замръзна и чак сега забеляза, че си ближе пръстите. Изръмжа и ги избърса с кърпата. Колкото и да обичаше вълците, нямаше да ги покани на трапезата със себе си.
— Твърде много от вълка има в мен.
— Ти си това, което си, съпруже. А аз обичам това, което си, тъй че всичко е наред.
Той продължи да дъвче. Нощта бе тиха, слугите се бяха отдръпнали достатъчно далече, за да не може да ги помирише или чуе. Сигурно Файле им бе наредила да не ги безпокоят.
— Файле — промълви той, — трябва да знаеш какво направих, докато ти беше в плен. Направих неща, за които се тревожех, че ще ме превърнат в човек, когото няма повече да искаш. Не беше само справянето със сеанчанците. Имаше хора в един град, Со Хабор, за които не мога да престана да мисля. Хора, на които може би трябваше да помогна. И един Шайдо. Ръката му…
— Чух за това. Изглежда, си направил каквото е трябвало.
— Отидох много по-далече — призна Перин. — Мразех се през цялото време. Ти каза, че един лорд трябва да е достатъчно силен, за да не позволи да го манипулират. Е, аз никога няма да бъда толкова силен. Не и ако ми те отнемат.
— Ще трябва да се погрижим да не ме отнемат.
— Това ще ме съсипе, Файле — въздъхна той. — С всичко друго бих могъл да се справя. Но ако те използват срещу мен, нищо няма да е от значение. Бих направил всичко, за да те защитя. Всичко.
— Може би трябва да ме увиеш в мек плат тогава — каза тя сухо — и да ме скъташ в някоя заключена стая — странно, не миришеше на обида.
— Не бих направил това. Знаеш, че не бих. Но това означава, че имам слабост, ужасна. Такава, каквато един водач не може да има.
— Мислиш ли, че другите водачи нямат слабости, Перин? — изсумтя тя. — Всеки крал или кралица на Салдеа са имали своите слабости. Никиол Дианатка е бил пияница, въпреки че е прочут като един от най-великите крале, а Балира се омъжвала и гонила мъжете си четири пъти. Сърцето ѝ винаги я водело към беда. Джонасим имал син, чието комарджийство едва не съсипало Дома ѝ, а Лионфорд не можел да сдържа гнева си, когато го предизвикат. Всеки един от тях е бил велик монарх. И всички са имали своите слабости.
Перин продължи да дъвче умислено.
— В Граничните земи — каза Файле — имаме поговорка. „Излъсканият меч отразява истината.“ Човек може да твърди, че е усърден в задълженията си, но ако мечът му не е излъскан, разбираш, че е немарлив. Твоят меч блести, съпруже. От няколко недели ти непрекъснато твърдиш, че си водил лошо по време на моя плен. Искаше да повярвам, че си довел целия лагер до развала и прах! Но това изобщо не е истина. Държал си ги съсредоточени. Вдъхновявал си ги, поддържал си силно присъствие и си съхранявал ореола на владетел.
— Берелайн стои отчасти зад това — каза той. — Мисля, че тази жена направо щеше да ме окъпе лично, ако бях минал един ден без баня.
— Сигурна съм, че нямаше да е добре за слуховете — рече сухо Файле.