Събитията в онзи град се бяха оказали важни за нея. Може би дори добри за нея. Макар да се разгневи, като чу как Севанна е събличала Файле гола и я е оставяла така през нощта. Някой ден щеше да залови тази жена.
Не днес обаче. Днес жена му беше в прегръдките му и силният ѝ глас бе утеха. Трябваше да се е досетил, че е замисляла бягството си. Всъщност, докато слушаше за грижливата ѝ подготовка, започна да се чувства глупаво. Тя се беше тревожила, че ще го убият, докато се опитва да я избави — не го каза, но той го долови. Колко добре го познаваше.
Файле затаи някои неща. Все едно. Щеше да е като вкарано в клетка животинче без тайните си. Но той добре долови, че прикрива нещо. Нещо, свързано с онзи Лишен от братя, който я беше пленил, нещо около плановете ѝ да направи така, че той и приятелите му да ѝ помогнат да избяга. Може би бе изпитала обич към него и не желаеше Перин да съжалява, че го е убил. Не беше необходимо. Тези Лишени от братя бяха с Шайдо и бяха нападнали и убили мъже под закрилата на Перин. Никакъв акт на доброта нямаше да изкупи това. Заслужили бяха смъртта си.
Това го стъписа. Белите плащове навярно казваха същите неща за него. Но Белите плащове бяха нападнали първи.
Тя свърши. Вече бе много късно и Перин се пресегна към един вързоп, донесен от слугите на Файле, и издърпа одеяло.
— Е? — попита Файле, след като легнаха един до друг и се завиха.
— Изненадан съм, че не си ми скъсала ушите затова, че връхлетях като див бик и стъпках всичките ти планове.
Това направи мириса ѝ доволен. Не беше чувството, което очакваше, но отдавна бе престанал да се опитва да разгадае начина, по който мислят жените.
— За малко щях да го направя тази вечер — каза Файле, — за да можем да имаме хубав спор и добро помирение.
— Защо не го направи?
— Реших, че тази нощ трябва да се направи като в Две реки.
— Мислиш ли, че съпрузите и жените в Две реки не спорят? — попита той развеселен.
— Е, може би спорят. Но ти, съпруже, винаги изглеждаш неловко, когато си викаме. Много се радвам, че си започнал да отстояваш своето, както е редно. Аз исках твърде много да се приспособиш към моите порядки. Тази вечер си помислих, че трябва и аз да се приспособя към твоите.
Това бяха думи, които никога не бе очаквал да чуе от Файле. Изглеждаше най-личното нещо, което изобщо можеше да му даде. Смути се, щом усети сълзи в очите си, докато я придърпваше към себе си.
— Само че не съм кротка овчица, не забравяй — каза тя.
— Никога не бих си го помислил. Никога.
Миришеше удовлетворено.
— Съжалявам, не помислих, че би могла да се спасиш сама — каза Перин.
— Прощавам ти.
Вгледа се в нея. В тези красиви очи, отразили светлината на свещта.
— Значи ли това, че можем да имаме помирение без спор?
Тя се усмихна.
— Ще го позволя, само този път. И, разбира се, слугите имат изрична заповед да осигурят самотата ни.
Целуна я. Беше толкова както трябва. Знаеше, че грижите, които бе имал, и неловкостта между тях след Малден, са си отишли. Дали бе нещо реално, или въображаемо, беше отминало.
Беше си върнал Файле. Истински и напълно.
Глава 17
Раздели и среща
Заранта след нападението на голама Мат се събуди от сънища, гнили като запъртъци, и скован и изтръпнал. Беше спал в една дупка под снабдителния фургон на Алудра. Беше избрал мястото на случаен принцип, с помощта на заровете.
Измъкна се изпод фургона, изправи се, завъртя рамото си и усети как изпука. Кръв и пепел. Едно от най-добрите неща в това да имаш пари е да не ти се налага да спиш в дупки. И просяците прекарваха нощите си по-добре от това.
Фургонът миришеше на сяра и прахове. Мат за миг се изкуши да надникне под изпънатата отзад намаслена хартия, но нямаше смисъл. Алудра и праховете ѝ бяха непонятни. Стига драконите да действаха, той нямаше нищо против да не знае как. Е, просто не държеше много. Не толкова, че да рискува да я ядоса.
Нямаше я при фургона, за щастие на Мат. Щеше отново да му мърмори, че не ѝ е намерил леяр на камбани. Тя май го смяташе за лично вестоносче. Непослушно при това, което отказва да си върши работата както трябва. Повечето жени имаха такива моменти.
Тръгна през лагера и заизтупва сламките по косата си. За малко да тръгне да потърси Лопин, за да му приготви баня, но си спомни, че Лопин е мъртъв. Кръв и пепел! Горкият човек.
Мисълта за горкия Лопин го вкара в още по-кисело настроение и той тръгна да намери нещо за закуска. По пътя го пресрещна Джюйлин, тайренският ловец на крадци. Носеше коничната си шапка с плосък връх и тъмносиньо палто.