— Мат — рече той. — Вярно ли е? Дал си разрешение на Айез Седай да се върнат в Кулата?
— Не им трябваше разрешението ми — отвърна Мат и потрепери. Ако жените го чуеха казано така, щяха да му съдерат кожата и да си направят седло от нея. — Смятам да им дам коне обаче.
— Вече ги имат — каза Джюйлин и погледна към коневръзите. — Казаха, че си им дал разрешение.
Мат въздъхна. Стомахът му ръмжеше, но храната трябваше да почака. Тръгна към коневръзите. Трябваше да се увери, че Айез Седай няма да му вземат най-добрите животни.
— Помислих, че бих могъл да замина с тях — рече Джюйлин. — Да заведа Тера до Тар Валон.
— Можеш да напуснеш по всяко време — отвърна Мат. — Не те задържам тука.
Джюйлин беше съвсем добър човек. Малко скован понякога. Е, много скован. Пред Джюйлин и един Бял плащ щеше да изглежда отпуснат. Не беше от типа, който да вземеш със себе си за игра на зарове. Цяла нощ щеше да се въси на всекиго в кръчмата и да мърмори за престъпленията, които със сигурност са извършили. Но беше надежден и добра ръка, с която да разполагаш в затруднение.
— Искам да се върна в Тийр — рече Джюйлин. — Но сеанчанците ще са толкова близо, а Тера… Притеснява я. Тя също не харесва много идеята за Тар Валон, но нямаме много избор, а Айез Седай обещаха, че ако ида с тях, ще ми намерят работа в Тар Валон.
— Значи това е раздяла тогава? — каза Мат, спря и се обърна към него.
— Засега — отвърна Джюйлин.
Поколеба се, после протегна ръка. Мат я взе и я разтърси, а след това хващачът на крадци замина да си вземе нещата и жената.
Мат помисли за миг, промени решението си и тръгна към кухненската палатка. Джюйлин навярно щеше да забави Айез Седай и той искаше да им занесе нещо.
Скоро след това пристигна при коневръзите нахранен и понесъл увито в плат вързопче. Айез Седай, разбира се, бяха направили прекомерно голям керван с някои от най-добрите му коне. Теслин и Джолайн, изглежда, бяха решили, че могат да секвестират няколко товарни животни и няколко войници да ги натоварят. Мат въздъхна и заоглежда пътьом конете.
Джолайн седеше на Лунно сияние, кобила от тайренска порода, на един от мъжете, които Мат бе изгубил в битката в бягството им от сеанчанците. По-сдържаната Едесина бе яхнала Огнена струя и се озърташе от време на време към две жени, които стояха отстрани. Тъмнокожата Бетамин и бледата русокоса Сета бяха бивши сул-дам.
Сеанчанките много упорито се опитваха да изглеждат надменни, но Мат закрачи небрежно към тях.
— Ваше височество — рече Сета, — вярно ли е? Ще разрешите на тези да бродят на свобода?
— По-добре да се отърва от тях — отвърна Мат и примижа от титлата, с която се обърнаха към него. Трябваше ли да подхвърлят такива думи все едно, че са дървени петаци? Двете сеанчанки се бяха променили много, но все още като че ли им се струваше странно, че не иска да използва Айез Седай като оръжие. — Искате ли да заминете, или искате да останете?
— Ще отидем — заяви твърдо Бетамин. Изглежда, бе решена да учи.
— Да — каза и Сета. — Макар понякога да си мисля, че може би ще е по-добре просто да ни позволите да умрем, вместо… Ами, това, което сме, което представляваме, означава, че сме опасност за Империята.
— Тюон е сул-дам — каза Мат.
Двете жени сведоха очи.
— Идете с Айез Седай. Ще ви дам от моите коне, тъй че да не се налага да разчитате на тях. Научете се да преливате. Това ще е по-полезно, отколкото да умрете. Може би някой ден ще успеете да убедите Тюон в истината. Помогнете ми да намеря начин да оправя това, без Империята да рухне.
Двете го погледнаха, този път по-твърдо и уверено.
— Да, ваше височество — отрони Бетамин. — Това е добра цел за нас. Благодарим, ваше височество.
На Сета чак ѝ избиха сълзи в очите! Светлина, какво си мислеха, че им е обещал току-що? Разкара се, преди да са им хрумнали още странни идеи в главите. Проклети жени. Все пак не можеше да не изпита съжаление за тях. Научаването, че биха могли да преливат, тревогата, че биха могли да са опасност за всеки около себе си.
„Точно това изпитваше Ранд — помисли си Мат. — Горкият глупак.“ Както винаги, при мисълта за Ранд цветовете се завихриха. Стараеше се да не го прави много често и преди да успее да ги разпръсне, зърна за миг как Ранд се бръсне пред хубаво позлатено огледало, окачено в красива къпалня.
Разпореди се да доведат конете на сул-дам, а след това закрачи към Айез Седай. Том също беше дошъл и щом го видя, подметна:
— Светлина, Мат. Изглеждаш все едно си се търкалял в коприва и тръни.
Мат вдигна ръка към главата си, която сигурно беше голяма гледка.