— Преживях нощта и Айез Седай напускат. Иде ми почти да затанцувам.
— Знаеше ли, че и тези ще са тук?
— Сул-дам ли? Предполагах.
— Не те. Онези двамата.
Мат се обърна и се намръщи, като видя Лейлвин и Бейл Домон, на коне и с багаж. Лейлвин — наричана Егеанин преди — беше бивша сеанчанска благородничка, но Тюон я бе лишила от името ѝ. Носеше рокля в мътно сиво. Късата ѝ тъмна коса бе пораснала и увиснала над ушите ѝ. Смъкна се от седлото и закрачи към Мат.
— Да ме изгори дано — измърмори Мат на Том, — ако и от нея мога да се отърва, почти ще започна да мисля, че животът е станал честен към мен.
Домон я последва и се приближиха. Беше нейният со’джин. Или… можеше ли все още да ѝ е со’джин, след като вече нямаше никаква титла? Е, тъй или иначе, беше нейният съпруг. Иллианецът беше здравеняк и не беше прекалено гаден тип, освен когато бе покрай Лейлвин. Което беше винаги.
— Каутон — каза тя, щом застана пред него.
— А, Лейлвин — отвърна той. — Напускаш ли?
— Да.
Мат се усмихна. Наистина щеше да се разтанцува!
— Винаги съм възнамерявала да стигна до Тар Валон — продължи тя. — Насочих ума си натам в деня, в който напуснах Ебу Дар. Щом Айез Седай заминават, ще тръгна с тях. Винаги е разумно един кораб да се присъедини към конвой, когато възникне подходящата възможност.
— Съжалявам, че си тръгваш — излъга Мат и докосна с пръст шапката си в нейна чест. Лейлвин беше корава като стогодишен дъб с парчета от брадви, останали по него от глупави мъже, опитвали се да го посекат. Ако на коня ѝ вземеше да му падне подкова по пътя за Тар Валон, тя сигурно щеше да го метне през рамо и да го носи чак до Бялата кула.
Но не харесваше Мат въпреки всичко, което бе направил, за да ѝ спаси кожата. Може би защото не ѝ позволи да поеме командата или защото бе принудена да играе негова любовница. Е, тази част и за него не беше забавна. Беше все едно да държиш меч за острието и да се преструваш, че не боли.
Макар че все пак беше забавно да я гледа как се тормози.
— Желая ти всичко добро, Матрим Каутон — каза Лейлвин. — Не завиждам за мястото, в което си се поставил. В някои отношения, мисля, че ветровете, които са те понесли, може би са по-сурови от онези, които блъснаха мен наскоро — кимна му и се обърна да си тръгне.
Домон се пресегна и сложи ръка на рамото му.
— Ти направи каквото каза. Кълна се в престарялата си баба! Бясна езда беше, но направи каквото каза. Моите благодарности.
Двамата се отдалечиха. Мат поклати глава, махна на Том и закрачи към Айез Седай.
— Теслин. Едесина. Джолайн. Всичко наред ли е?
— Да — каза Джолайн.
— Добре, добре. Имате достатъчно животни, виждам?
— Ще стигнат, господин Каутон — отвърна Джолайн. Едва прикри гримасата си и добави: — Благодаря ти, че ни ги даде.
Мат се усмихна широко. Леле, колко забавно беше да я чуе, че се опитва да се държи почтително! Явно бе очаквала Елейн да ги приеме с отворени обятия, а не да ги върне от двореца без аудиенция.
Джолайн го изгледа, стиснала устни.
— Бих искала да те видя опитомен, Каутон. Все си мисля да се върна някой ден и да се погрижа работата да се свърши както трябва.
— Ще чакам бездиханно този миг — отвърна той и ѝ подаде вързопчето.
— Какво е това? — попита тя, без да посегне да го вземе.
— Подарък за сбогом. В родния ми край никога не оставяш пътничка, без да ѝ дадеш нещо за из път. Ще е неучтиво.
Тя го взе с неохота и надникна вътре. Явно се изненада, като видя десетина сладки кифлички.
— Благодаря ти — каза намръщено.
— Пращам войници с вас — каза Мат. — Те ще върнат конете ми, щом пристигнете в Тар Валон.
Джолайн отвори уста да възрази, но замълча. Какво можеше да каже?
— Това ще е приемливо, Каутон — рече Теслин.
— Ще им заповядам да правят каквото кажете — каза ѝ Мат. — Тъй че ще имате хора, които да командорите и да ви вдигат палатките. Но при едно условие.
Теслин повдигна вежда.
— Искам да кажете нещо на Амирлин. Ако е Егвийн, би трябвало да е лесно. Но дори да не е, ще ѝ го кажете. Бялата кула има нещо мое и почти е време да си го върна. Не искам, но какво искам аз май вече е без значение напоследък. Тъй че ще дойда и не искам да ме изритат като мръсно псе — усмихна се. — Точно тези думи кажете.
Теслин, за нейна чест, се усмихна.
— Ще се погрижим да стане, макар да се съмнявам, че слуховете са верни. Елайда не би отстъпила Амирлинския трон.
— Може и да се изненадате.
Поне той със сигурност се бе изненадал, когато разбра, че някои жени наричат Егвийн Амирлин. Не знаеше какво се е случило в Бялата кула, но имаше свиващото сърцето чувство, че Айез Седай са оплели горката Егвийн в схемите си така здраво, че тя никога няма да се измъкне. Почти му се въртеше в ума сам да препусне до Тар Валон и да вземе да я спаси.