Но имаше други задачи. Егвийн трябваше сама да се погрижи за себе си засега. Беше способно момиче. Сигурно щеше да се оправи без него за малко.
Том стоеше до него умислен. Със сигурност не знаеше, че Мат бе надул Рога — поне Мат не му го беше казвал. Опита се да забрави за проклетото нещо. Но Том вероятно го бе предположил.
— Е, сигурно трябва да тръгвате — каза Мат. — Къде е Сетале?
— Тя ще остане тук — отвърна Теслин. — Каза, че искала да те спира да не правиш твърде много грешни стъпки — повдигна вежда, а Джолайн и Едесина кимнаха сдържано. Всичките си мислеха, че Сетале е бивша слугиня в Бялата кула, избягала като момиче заради някое прегрешение.
Е, това означаваше, че няма да се отърве от цялата им пасмина. Все пак, ако трябваше да избере една да остане, щеше да е госпожа Анан. Тя навярно искаше да намери начин да се срещне със съпруга си и семейството, които бяха избягали от Ебу Дар с кораб.
Джюйлин се приближи, повел със себе си Тера. Тази крехка наплашена женица наистина ли беше бившата панархеса на Тарабон? Мат беше виждал мишки, които бяха по-малко боязливи. Войниците му доведоха конете за двамата. Общо взето цялата тази експедиция му излизаше четирийсетина животни и колона войници. Но си струваше. Освен това щеше да си върне войниците и конете — наред със сведения какво наистина става в Тар Валон.
Кимна на Ванин. Дебелият конекрадец не бе останал много доволен, когато Мат му нареди да иде в Тар Валон да събере информация. Мат бе помислил, че ще изпадне във възторг, предвид колко обичаше Айез Седай. Е, още по-нещастен щеше да е, като разбереше, че и Джюйлин тръгва. Ванин обикновено стъпваше на пръсти покрай ловеца на крадци.
Ванин яхна сивия си кон. Доколкото знаеха Айез Седай, той беше старша Червена ръка и един от полевите съгледвачи на Мат, но не и особено подозрителен. Не изглеждаше и много заплашителен, освен може би като опасност за паница варени картофи. Може би точно затова бе толкова добър в работата си. Мат нямаше нужда от крадени коне, но дарбите на Ванин можеше да се приложат в други задачи.
— Добре — каза Мат, като се обърна отново към Айез Седай. — Няма да ви задържам повече.
Отдръпна се, като отбягваше да погледне Джолайн — в очите ѝ имаше нещо хищно, което твърде му напомняше за Тилин. Теслин махна с ръка и — любопитно — Едесина му кимна почтително. Кимна му и Лейлвин. Тая жена дъвчеше камъни за закуска и пирони за вечеря, но беше хубава. Навярно щеше да може да поговори на Тюон да ѝ върне титлата или нещо такова.
„Не ставай глупак — каза си той, докато махаше на Бейл Домон. — Първо ще трябва да убедиш Тюон да не те прави да’ковале.“ Почти бе убеден, че се кани да го види като свой слуга, съпруг или не. При мисълта за това се изпоти около яката.
Скоро вече вдигаха прах по пътя. Том пристъпи до Мат, загледан след ездачите.
— Кифлички?
— Традиция при нас в Две реки.
— Изобщо не бях чувал за такава традиция.
— Не е много известна.
— Аха, разбирам. И какво им направи на тези кифлички?
— Поръсих ги с каквото трябва, за да ѝ дам урок — каза Мат. — Нищо няма да ѝ стане. Освен това тя няма да даде на никой, освен може би на Стражниците си. Пристрастена е към тия кифлички. Изяла е поне седем-осем торби, откакто дойдохме в Кемлин.
— Хубаво — рече Том и потърка мустака си с юмрук. — Детинско обаче.
— Опитвам се да се върна към корените си — каза Мат. — Знаеш, да си върна малко от младостта.
— Та ти си едва на двайсет зими!
— Да, но много живях, докато бях по-млад. Хайде. Госпожа Анан остава, а това ми подсказва една идея.
— Трябва да се обръснеш, Матрим Каутон.
Госпожа Анан скръсти ръце и го изгледа. Какво ѝ ставаше толкова? Нали си пускаше брада. Много гадно сърбеше впрочем.
Беше намерил Сетале при кухненските палатки, да надзирава обедната храна. Войници от Бандата кълцаха зеленчуци и варяха боб с плахата физиономия на мъже, на които са дали твърди заповеди. Сетале не беше нужна тук. Готвачите на Бандата винаги бяха успявали да приготвят храната и без нея. Но тая жена явно най обичаше да намери мъже, които са седнали да си починат, и да им намери някоя работа. Освен това беше бивша ханджийка и — забележително — бивша Айез Седай. Мат често я намираше да надзирава неща, които изобщо нямаше нужда да се надзирават.