Не за първи път съжали, че Тюон не е с него. Вярно, Сетале обикновено бе взимала нейната страна, но пък Щерката на Деветте луни поне я държеше заета. Според Мат нищо не беше по-опасно за здравия разум на мъжа от жена с твърде много свободно време.
Сетале все още носеше дрехи по модата на Ебу Дар, което Мат намираше за приятно, предвид изрязаното деколте. Този вид облекло вървеше особено добре на жена с пищен бюст като Сетале. Не че той го забелязваше. Имаше златни халки на ушите, строго държане и сиво в косата. Обсипаният с драгоценни камъчета брачен нож, който носеше на шията си, май беше нещо като предупреждение, както лежеше между гърдите ѝ. Не че Мат забелязваше и това.
— Пускам си брада — отвърна Мат на изявлението ѝ. — Искам да…
— Палтото ти е мръсно — прекъсна го тя, кимна на един войник, който тъкмо ѝ беше донесъл няколкото глави лук, които беше обелил, и той ги изсипа покорно в едно котле, без да погледне Мат. — И косата ти е чорлава. Изглеждаш като излязъл от кръчмарска свада, а още няма обяд.
— Нищо ми няма — отвърна Мат. — Ти не замина с Айез Седай.
— Всяка стъпка към Тар Валон ще ме отведе по-далече от там, където трябва да бъда. Трябва да пратя вест на съпруга си. Когато се разделихме, не подозирах, че ще се озова точно в Андор.
— Мисля, че скоро ще мога да се добера до някой, който ще може да прави портали тук — рече Мат. — И… — намръщи се, когато се приближи група войници с няколко пъдпъдъка. Изглеждаха засрамени от ужасния си улов.
Сетале им нареди да оскубят птиците, все едно не го беше чула. Светлина, трябваше да я махне от лагера. Нещата тук нямаше да са нормални, докато всичките тия жени не се махнеха.
— Не ме гледай така, лорд Мат — каза Сетале. — Норам отиде в града да види какви провизии може да намери. Забелязала съм, че ако го няма готвача да ръчка мъжете, яденето не се приготвя навреме. Не всички обичаме да обядваме по залез.
— Нищо не съм казал — отвърна Мат колкото можа по-спокойно и кимна настрани. — Може ли да поговорим?
Тя се поколеба, после кимна и тръгна с него.
— Какво става всъщност? — каза тихо тя. — Изглеждаш така, все едно си спал в копа сено.
— Спах под един фургон всъщност. Палатката ми е цялата в кръв. Наистина не горя от желание да ида там и да се преоблека.
Погледът ѝ омекна.
— Разбирам загубата ти. Но това не е извинение да обикаляш така, все едно живееш на улицата. Трябва да си наемеш друг слуга.
Мат се навъси.
— Първо на първо, никога не ми е трябвал слуга. Мога и сам да се грижа за себе си. Искам обаче да те помоля за една услуга. Да наглеждаш Олвер за известно време.
— Защо?
— Онова нещо може да се върне — каза Мат. — Освен това скоро ще замина с Том. Може да се върна. Трябва да се върна. Но ако не се върна… Добре де, не искам Олвер да остане сам.
Тя го изгледа.
— Няма да остане сам. Всички в лагера го обичат.
— Да, но не ми харесват нещата, на които го учат. Момчето има нужда от по-добър пример.
Това сякаш я развесели по някаква причина.
— Вече започнах да го уча на четмо и писмо. Ще го наглеждам, ако се наложи.
— Чудесно — Мат въздъхна облекчено. Жените винаги се радваха да могат да възпитават малки момчета. Сигурно си мислеха, че могат да ги възпитат да не станат мъже, ако се потрудят достатъчно. — Ще ти дам пари. Можеш да идеш в града и да намериш хан.
— Бях в града — каза Сетале. — Всеки хан там вече се пръска по шевовете.
— Ще ти намеря място — обеща Мат. — Само пази Олвер. Като дойде времето и намеря някой да прави портали, ще ги накарам да те пратят в Иллиан, за да можеш да намериш мъжа си.
— Спогодихме се — каза Сетале. После се загледа на север. — Другите… заминаха значи?
— Да — прав им път.
Тя кимна. Стори му се тъжна. Може би не беше тормозила мъжете за яденето просто защото ги беше видяла без работа. Може би беше търсила нещо, с което да се залиса.
— Съжалявам — каза Мат. — За това, което ти се е случило.
— Миналото свърши — отвърна тя. — И трябва да го оставя така. Не трябваше да искам да видя онова, което носиш. Последните няколко недели ме накараха да се самозабравя.
Мат кимна разбиращо и тръгна да потърси Олвер. А след това наистина трябваше да иде да се преоблече. И да го изгори дано, щеше и да се обръсне. Та ако ще ония, които го търсеха, да го убият. Прерязано гърло сто на сто щеше да е по-добре от този сърбеж.
Елейн крачеше бавно през градината на Слънчевия изгрев, любимото място на майка ѝ. Градината бе на покрива на източното крило на двореца. Беше обрамчена с бял каменен филигран откъм ръба и извита стена отзад.