— Как е Родството? — попита Елейн.
— Добре сме, ваше величество — каза Ализе. — Страхът като че ли напуска повечето жени. Поне онези, които са достатъчно разумни да го усетят. Според мен, които не можаха, тръгнаха сами и се оказаха мъртви.
— Добре е и че не се налага да отделяме толкова много време за Церене — отбеляза Сумеко. — Ставаше много уморително. Толкова много ранени, ден след ден.
Ализе беше по-корава. Отпи от чая си с ведро лице. Не спокойно и замръзнало като на Айез Седай. Замислено и топло, но сдържано. Тези жени имаха едно предимство, за разлика от Айез Седай — човек можеше да ги приеме без толкова много подозрение, тъй като не бяха свързани пряко с Бялата кула. Но пък не притежаваха нейния авторитет.
— Сигурно усещате, че искам да ви помоля за нещо — каза Елейн, като погледна Ализе в очите.
— Така ли? — учуди се Сумеко. Навярно Елейн я бе надценила.
Ализе кимна достолепно.
— Молили сте ни за много неща, докато бяхме тук, ваше величество. Не повече, отколкото съм чувствала, че имате право. Досега.
— Опитах се да ви приема гостоприемно тук, в Кемлин. Доколкото разбирам, не можете да се върнете в Ебу Дар, не и докато сеанчанците го владеят.
— Вярно е — съгласи се Ализе. — Но Ебу Дар трудно може да се нарече наш дом. Беше просто място, където се намерихме. Не толкова дом, колкото необходимост. Много от нас бездруго се редуваха да пребивават в и извън града, за да не се набиват на очи.
— Обмисляли ли сте къде да отседнете сега?
— Отиваме в Тар Валон — отвърна бързо Сумеко. — Нинив Седай каза…
— Сигурна съм, че там ще има място за някои от вас — прекъсна я Елейн. — За онези, които желаят да станат Айез Седай. Егвийн с охота ще даде втори шанс на всяка Родственица, пожелала отново да опита за шала. Но останалите?
— Говорихме за това — каза Ализе търпеливо и присви очи. — Ще станем свързани с Кулата, място, където Айез Седай да се оттеглят.
— Явно, че няма да се преместите в Тар Валон обаче. Каква полза Родството да бъде място за оттегляне от политиката на Айез Седай, ако са толкова близо до Бялата кула?
— Предположихме, че бихме могли да останем тук — каза Ализе.
— Това беше и мое предположение — отвърна предпазливо Елейн. — Но предположенията са само предположения. Вместо това искам да ви дам обещания. В края на краищата, ако ще останете в Кемлин, не виждам причина да не ви предложа подкрепа пряко от Короната.
— На каква цена? — попита Ализе. Сумеко мълчеше притеснено.
— Не кой знае каква — заяви Елейн. — Никаква цена всъщност. По някоя услуга от време на време, каквито сте правили на Короната в миналото.
Настъпи тишина. Смътни викове долитаха от града долу. Клоните потрепериха от вятъра и изсипаха няколко кафяви листа между Елейн и Родствениците.
— Това изглежда опасно — каза Ализе и отпи глътка чай. — Разбира се, не намеквате, че ще учредим съперничеща Бяла кула тук, в Кемлин.
— Нищо такова — отвърна бързо Елейн. — Аз съм Айез Седай в края на краищата. А Егвийн е заявила, че ще позволи на Родството да продължи като преди, стига да приемат нейната власт.
— Не съм сигурна, че искаме да продължим като преди — каза Ализе. — Бялата кула ни остави да живеем живота си в ужас, че ще бъдем открити. Но през цялото време те ни използваха. Колкото повече премисляме това, толкова… по-малко ни харесва.
— Говори за себе си, Ализе — намеси се Сумеко. — Аз възнамерявам да бъда изпитана и да се върна към Кулата. Ще се присъединя към Жълтите, помни ми думата.
— Може би. Но мен няма да ме имат — отвърна Ализе. — Твърде немощна съм в Силата. Няма да се съглася да прикляквам и да се кланям всеки път, щом някоя Сестра мине покрай мен и поиска да ѝ изпера дрехите. Но няма и да спра да преливам. Няма да се предам. Егвийн Седай е казала, че ще позволи Родството да продължи, но дали ще можем да работим открито с Единствената сила?
— Мисля, че ще можете — каза Елейн. — Голяма част от това беше идея на Егвийн. Тя със сигурност няма да прати при вас Айез Седай, ако ще им се забрани да преливат. Не, дните, когато жени извън Кулата преливаха тайно, отминаха. Ветроловките и Мъдрите айилки доказаха, че времената трябва да се променят.
— Може би — отвърна Ализе. — Но предлагането на услуги на Короната на Андор е съвсем друга работа.
— Ще се постараем да не влизаме в конфликт с интересите на Кулата — заяви Елейн. — А вие ще приемете властта на Амирлин. Тъй че какъв е проблемът? Айез Седай служат на монарси по цялата земя.
— Предложението изглежда приемливо — каза Ализе. — Но зависи от естеството на услугите, искани от Короната на Андор.