— Бих поискала две неща от вас — каза Елейн. — Пътуване и Церене. Не е нужно да се въвличате в наши конфликти, не е нужно да се намесвате в политиката. Просто да се съгласите да Церите поданиците ми, които са болни, и да назначавате всеки ден група жени, които да създават портали, когато Короната пожелае.
— Това все пак звучи твърде много като ваша собствена Бяла кула — каза Ализе.
Сумеко се беше намръщила.
— Не, не — отвърна Елейн. — Бялата кула означава власт, политика. Вие ще правите нещо съвсем друго. Представете си място в Кемлин, където може да дойде всеки, за да получи Цяра, безплатно. Представете си град без болести. Представете си свят, където храната може да пътува мигновено до тези, които се нуждаят от нея.
— И кралица, която може да праща войска където ѝ се наложи — рече Ализе. — Чиито войници могат да се бият един ден, а на другия раните им да са изцерени. Кралица, която може да получава приличен доход от такса на търговци за достъп до нейните портали — пак отпи глътка чай.
— Да — призна Елейн. Въпреки че не беше сигурна дали щеше да може да убеди Егвийн за тази част.
— Ще поискаме половината — каза Ализе. — Половината от всичко, което взимате за Пътуване и Церене.
— Церенето е безплатно — заяви твърдо Елейн. — За всеки, който дойде, независимо от положението му. Хората се церят според тежестта на заболяването им, не според ранга.
— Бих могла да се съглася на това — отвърна Ализе.
Сумеко се ококори.
— Не можеш да говориш от наше име! Ти самата заяви, че Плетящият кръг се е разпаднал, след като напуснахме Ебу Дар. Освен това според Правилото…
— Говоря само от свое име, Сумеко — отвърна Ализе. — И от името на онези, които биха се присъединили към мен. Родството, каквото го познавахме, вече не съществува. Над нас господстваше необходимостта да останем в тайна, но това вече свърши.
Сумеко не каза нищо.
— Ти си решена да се присъединиш към Айез Седай, приятелко — Ализе сложи ръка на рамото ѝ. — Но мен няма да ме имат, нито аз тях. Имам нужда от нещо друго, и други също.
— Но да се обвържете с Короната на Андор…
— Обвързваме се с Бялата кула — каза Ализе. — Но живеем в Кемлин. Това си има предимства. Не сме достатъчно силни, за да устоим сами. Андор е най-доброто място. Има протекцията на Бялата кула и на Преродения Дракон.
— Можете да се реорганизирате — заговори възбудено Елейн. — Правилото може да се изработи наново. Можете да решите да позволите на Родственичките да се омъжват, ако пожелаете. Мисля, че това ще е за добро.
— Защо? — попита Ализе.
— Защото ще ги обвърже — обясни Елейн. — Ще ги превърне в по-малка заплаха за Бялата кула. Ще помогне да бъдете отличавани. Малко жени в Бялата кула се омъжват и това ще ви даде нещо, което ще прави Родството по-привлекателен избор.
Ализе кимна замислено. Сумеко сякаш се колебаеше. Елейн със съжаление си призна, че точно тя нямаше да ѝ липсва, щом напусне. Смяташе да ги тласне към преустройство как да избират водачките си. Щеше да е много по-удобно, ако можеше да работи с жена като Ализе вместо просто с най-старата от тях.
— Все пак се притеснявам за Амирлин — каза Ализе. — Айез Седай не взимат такса за услуги. Какво ще каже тя, ако ние започнем да го правим?
— Ще говоря с Егвийн — повтори Елейн. — Сигурна съм, че ще мога да я убедя, че Родството и Андор не са заплаха за нея.
Дано. В Родството имаше шанс за нещо невероятно, шанс Андор да разполага с постоянен и евтин достъп до портали. Това щеше да я постави почти на равна позиция със Сеанчан.
Поговори още малко с двете жени, за да останат с чувството, че им обръща дължимото внимание, и когато ги освободи, застана между две сандъчета със сини камбанки. Стараеше се да не поглежда към празното сандъче до тях. Сините камбанки в него бяха разцъфтели с цвета на кръв и дори бяха кървели при срязване. Градинарите ги бяха оскубали.
Сеанчанците рано или късно щяха да тръгнат срещу Андор. Дотогава армиите на Ранд сигурно щяха да са отслабени от боеве, водачът им навярно щеше да е мъртъв. Мисълта за това отново сви сърцето ѝ, но не можеше да избяга от истината.
Андор щеше да е щедра плячка за Сеанчан. Мините и богатите ѝ земи щяха да ги изкусят, както и близостта до Тар Валон: Освен това тя подозираше, че онези, които твърдяха, че са наследници на Артур Ястребовото крило, никога няма да се примирят, докато не завладеят всичко, принадлежало на предтечата им.
Елейн се загледа към града и държавата си. Нейната държава. Пълна с онези, които бяха повярвали, че тя ще ги закриля и защити. Много от хората, които бяха подкрепили претенцията ѝ за трона, не влагаха голяма вяра в нея. Но тя беше техният най-добър избор. Единственият им избор. Щеше да им докаже разумността на този техен избор.