— Да ме изгори дано, къде са стрелците с лъковете? — кресна Родел Итуралд. — Исках ги още преди час на предните кули да сменят арбалетчиците!
Битката вреше и кипеше с дрънченето на стомана, грохот и крясъци. Банда тролоци бе минала през реката на дървени салове и понтонни мостове. Тролоците мразеха водата.
Точно затова укреплението бе толкова полезно. Склонът се спускаше право към единствения брод на левги нагоре и надолу по реката. Тролоците се изсипваха от един проход от Погибелта на север и прииждаха тичешком към река Аринел. Но щом успееха да я преминат, се озоваваха срещу склона, а той бе разоран от окопи и укрепен с валове и стрелкови кули. Нямаше друг начин да се стигне до град Марадон от Погибелта, освен да се мине през този хълм.
Беше идеална позиция за задържане на много по-голяма сила, но и най-доброто укрепление може да бъде превзето, особено ако хората ти са уморени от боеве недели наред. Тролоците напираха нагоре по склона под порой от стрели и падаха в рововете под високите валове.
Итуралд командваше от горния лагер, на плоския връх на хълма. Ревеше заповеди и гледаше надолу към виещите се по склона ровове, валовете и кулите. Тролоци гинеха под ударите на пики при един от валовете. Пред очите му последният — грамаден звяр с овнешка глава — издъхна, прободен едновременно от три пики.
Като че ли предстоеше нов щурм обаче. Мърдраалите тласкаха напред през прохода нова маса тролоци. В реката бяха нападали толкова тела, че я бяха заприщили. Водата течеше червена и тичащите през нея чудовища газеха по труповете.
— Стрелци! — изрева Итуралд. — Къде са проклетите…
Рота стрелци с лъкове най-сетне пробяга покрай него — част от резервите, които бе задържал. Повечето бяха бронзовокожи доманци, примесени с малко тарабонци. Носеха всевъзможни видове оръжия: дълги домански лъкове, двойно извити салдейски, имаше дори няколко дълги лъка от Две реки.
— Лидрин — извика Итуралд и младият офицер със стоманеносиви очи дотича при него.
— Иди със стрелците до кулите — заповяда Итуралд. — Тролоците ще опитат нов щурм. Не искам друг юмрук да пробие до билото, чу ли ме? Ако завземат позицията ни и я използват срещу нас, много ще се ядосам.
Лидрин не се усмихна, както щеше да го направи някога. Не се усмихваше много напоследък. Обикновено само когато убиеше някой тролок. Отдаде чест и затича след стрелците.
Итуралд се обърна да погледне назад. Там бе издигнат долният лагер, в сянката на стръмния склон. Хълмът бе естествено укрепление сам по себе си, но салдейците го бяха доизградили през годините с един дълъг насип, изпъващ се към реката и по-стръмен на противоположната страна. В долния лагер бойците му можеха да поспят и да се нахранят, заслонени от вражеските стрели от стръмнината, на която той стоеше сега.
Двата му лагера, горният и долният, бяха пъстри. Някои от палатките бяха изкупени от салдейски села, някои бяха домански, още десетки бяха донесени през портали от цялата земя. Много бяха огромни кайриенски шатри на пъстри ивици. Но каквито и да бяха, все пак пазеха мъжете от дъжд и това бе достатъчно.
Салдейците определено знаеха как да строят укрепления. Само да можеше да ги убеди да оставят скривалището си в град Марадон и да дойдат на помощ.
— Сега пък какво…
Небето отпред изведнъж почерня. Едва му остана време да изругае и да се сниши, когато някакви черни неща заваляха отгоре на висока дъга и западаха върху горния лагер.
Не бяха камъни. Бяха трупове. Сгърчени трупове на тролоци. Тварите на Сянката най-сетне бяха задействали требушетите си.
Отчасти бе впечатлен, че ги е тласнал към това. Обсадните съоръжения несъмнено бяха донесени за щурма на Марадон, малко на юг. Вдигането им зад брода за атака на отбранителните му линии не само щеше да забави Тварите на Сянката, но щеше да изложи требушетите им на неговия огън.
Не бе очаквал да мятат трупове обаче. Изруга, щом небето отново потъмня и западаха още трупове — събаряха палатки и премазваха войници.
— Лечителите! — изрева Итуралд. — Къде са ашаманите? — беше притиснал здраво Аша’ман, откакто бе започнала обсадата. До ръба на изтощението. Сега ги задържаше назад, прибягваше до тях само когато тролокските атаки стигаха прекалено близо до горния лагер.
— Сър! — млад вестоносец се изкатери до него от предните линии. Доманското му лице беше пепеляво и беше твърде млад все още, за да може да си пусне мустаци. — Капитан Финсас докладва, че армията на Тварите на Сянката придвижва требушетите в обхват. Шестнайсет са, така каза.