— Уведоми капитан Финсас, че можеше да е и по-бърз — изръмжа Итуралд.
— Съжалявам, милорд. Прехвърлиха ги през прохода, преди да разберем какво стана. Първият залп порази наблюдателния ни пост. Самият лорд Финсас е ранен.
Итуралд кимна. Раджаби идваше, за да поеме командването на горния лагер и да организира изнасянето на ранените. Много тела бяха ударили и долния лагер. Требушетите можеха да преодолеят височината и да удрят по хората му в доскоро заслонената зона. Трябваше да изтегли назад долния лагер, в равнината към Марадон, което щеше да забави времето за реагиране. Кръв и пепел.
„Изобщо не ругаех толкова доскоро“, помисли си. Беше заради онова момче, Преродения Дракон. Ранд ал-Тор му бе дал обещания, изречени или намекнати. Обещания да защити Арад Доман от сеанчанците. Обещания, че Итуралд може да живее, вместо да умре заклещен от сеанчанците. Обещания да му даде да прави нещо, нещо важно, нещо съдбоносно. Нещо невъзможно.
Задръж Сянката. Сражавай се, докато дойде помощ.
Небето отново потъмня и Итуралд се сниши в командния павилион с дървен покрив — предпазна мярка именно срещу обсадни оръжия. Беше се опасявал от дъжд от малки камъни обаче, не от трупове. Мъжете се разтичаха да помогнат в извличането на ранените до сравнително по-безопасния участък на долния лагер и оттам през равнината към Марадон. Раджаби водеше акцията. Имаше врат като десетгодишен ясен и почти толкова едри ръце, но левият му крак бе пострадал в бой и отрязан под коляното. Айез Седай го бяха Изцерили колкото можаха и сега вървеше на дървен крак. Беше отказал да се оттегли през портали с тежко ранени, а Итуралд не настоя. Не изхвърляш добър офицер заради един крак.
Един млад офицер потрепери, когато подпухнал труп изтупа на покрива на павилиона. Офицерът — Зел — нямаше медната кожа на доманец, макар да носеше много домански мустак и разкрасяващ белег във форма на стрела.
Не можеха да се задържат много дълго тук срещу тролоците, не и срещу неизмеримата им чет. Итуралд трябваше да отстъпва педя по педя, все по-навътре в Салдеа, все повече към Арад Доман. Странно как винаги се оттегляше към родината си. Първо от юг, сега от североизток.
Арад Доман щеше да бъде премазан между сеанчанците и тролоците. „Гледай да удържиш на думата си, момче.“
Не можеше да се оттегли в Марадон, за жалост. Салдейците бяха дали ясно да се разбере, че смятат него — и Преродения Дракон — за нашественици. Проклети глупаци. Поне имаше шанс да унищожи обсадните машини.
Още едно тяло порази командния павилион, но покривът удържа. Според вонята — и плясъка понякога — на труповете тролоците не бяха избрали най-новите мъртви за тази канонада. Уверен, че офицерите му изпълняват задълженията си — сега не беше време да се намесва, — Итуралд стисна ръце зад гърба си и излезе навън. Щом го видяха, войниците се окуражиха. Най-добрите планове траеха само докато не удареше първата стрела, но един решителен командир можеше да внесе ред в хаоса с поведението си.
Бурята кипеше — облаци сребристо и черно, като почернял котел, окачен над огъня, с късове стомана, лъснали по ръбовете. Беше неестествено. Нека мъжете му да видят как стои тук и не се бои от това дори когато ги засипват трупове.
Отнасяха ранените, а мъжете в долния лагер вече го вдигаха и се подготвяха да го изтеглят още назад. Стрелците с лъкове и арбалети продължаваха обстрела, а пиконосците стояха в готовност по валовете. Имаше значителна конница, ала не можеше да я използва тук.
Требушетите, ако бъдеха оставени, щяха да изтощят хората му с порой от камъни. Но Итуралд възнамеряваше да ги изгори преди това с помощта на Аша’ман или с ударна сила с огнени стрели през портал.
„Да можех само да се оттегля в Марадон.“ Но салдейският владетел нямаше да го пусне вътре. Ако побегнеше към града, щеше да бъде смазан в стените от тролоците.
Проклети, проклети глупаци. Що за идиоти отказваха убежище, когато армия от Твари на Сянката е пред вратите им?
— Искам оценка на загубите — обърна се Итуралд към лейтенант Нилс. — Подгответе стрелците за атака по обсадните машини и вземете двама дежурни Аша’ман. Капитан Крийдин да наблюдава дали тролоци атакуват през брода. Ще удвоят усилията си след този бараж, защото ще допуснат, че редът ни е разстроен.
Младият мъж кимна и хукна да изпълни заповедта. След малко докуцука Раджаби.
— Вярно предположихте за требушетите. Наистина ги сглобиха, за да нападнат нас.
— Опитвам се винаги да предполагам вярно — отвърна Итуралд. — Не го ли направя, губим.
Раджаби изпъшка. Отгоре бурята вреше. Итуралд чуваше отдалече бойни тролокски викове. Тътен на бойни барабани, човешки крясъци.