Стражите не възразиха, макар че навярно не бяха съгласни. Берелайн бе пратена да придружава Перин, но той не се разпореждаше изрично с бойците ѝ.
Файле тръгна след двамата мъже. Казала бе на Перин, че е подразнена от слуховете, но всъщност бе обезсърчена от дързостта на Берелайн. „Тази жена! Как смее да…“
Не. Не можеше да продължи по тази пътека. Едно хубаво навикване щеше да я накара да се почувства по-добре, но щеше да подсили слуховете. Какво щяха да си помислят хората, като я видеха да влиза в палатката на Берелайн и след това да ѝ крещи? Трябваше да е спокойна. Това щеше да е трудно.
Майенският лагер беше подреден на лъчи от централната палатка като спици на колело. Крилатата гвардия нямаха палатки — отишли бяха с господин Джил, — но групите бяха равномерно подредени. Някак прекалено равномерно, грижливо сгънати постели, правилни пирамиди пики, коневръзите и кухненските огньове на равни разстояния. Централният павилион на Берелайн бе в лавандулов и тъмночервеникав цвят — плячка от Малден. Двамата снажни гвардейци я отведоха до него и единият почука на пилона отвън за разрешение да влезе.
Берелайн се отзова със спокоен глас и мъжът дръпна настрани платното на входа. Файле понечи да влезе, но шумолене отвътре я спря. След миг излезе Анура. Кимна ѝ и двете плитки покрай лицето ѝ се люшнаха. Изглеждаше разочарована. Все още не си беше върнала благоразположението на господарката си.
Файле си пое дълбоко дъх и влезе.
В павилиона беше прохладно. Подът бе покрит с червено-зелен килим на лъкатушеща шарка. Макар павилионът да изглеждаше пуст без обичайната пътна мебелировка на Берелайн, все пак имаше два здрави дъбови стола и лека масичка от Малден.
Първата стана и каза кротко:
— Лейди Файле.
В тънката коронка на главата ѝ имаше някакво простичко великолепие — без никаква украса освен златния ястреб в полет, готов сякаш да се понесе към слънчевата светлина, струяща на петна от тавана на палатката.
Там бяха махнати платнища, за да пропускат светлината. Роклята на Първата бе в златисто и зелено, с много семпло коланче на кръста, но с дълбоко изрязано деколте.
Файле седна на единия стол. Този разговор бе опасен. Можеше да доведе до бедствие. Но трябваше да се проведе.
— Вярвам, че сте добре? — каза Берелайн. — Дъждовете от последните няколко дни не бяха ли много изтощителни?
— Дъждовете бяха ужасни, Берелайн. Но не съм тук, за да говорим за тях.
Берелайн нацупи изящните си устни. Светлина, колко красива бе тази жена! Файле се чувстваше направо жалка пред нея с прекалено големия си нос и с толкова малките си гърди. Гласът ѝ изобщо не бе така мелодичен като на Берелайн. Защо Създателят бе направил толкова съвършени хора като Берелайн? Дали това бе подигравка към останалите?
Но Перин не обичаше Берелайн. Обичаше нея. „Помни това.“
— Много добре — каза Берелайн. — Предполагах, че ще се стигне до това обсъждане. Позволете ми да ви уверя, че слуховете са абсолютно лъжливи. Нищо непристойно не се е случило между мен и вашия съпруг.
— Той вече ми каза това — отвърна Файле. — И вярвам повече на неговата дума.
Това накара Берелайн да се намръщи. Беше майсторка в политическите взаимодействия, притежаваше умение и такт, за които Файле завиждаше. Въпреки младостта си Берелайн бе опазила своя малък град-държава от много по-големия и могъщ Тийр. Файле можеше само да предполага колко жонглиране, двойни игри и чиста хитрост е изисквало това.
— Защо тогава дойдохте при мен? — попита Берелайн и също седна. — Ако сърцето ви е спокойно, значи няма никакъв проблем.
— И двете знаем, че въпросът не е дали сте спали със съпруга ми — каза Файле и очите на Берелайн се разшириха. — Това, което ме ядосва, не е какво се е случило, а какво се предполага.
— Слухове има навсякъде, където са събрани хора — каза Берелайн. — Особено където клюкарстват мъже.
— Такива силни, устойчиви слухове едва ли са се появили без известно окуражаване — заяви Файле. — Сега всички в лагера — включително вреклите се в мен бежанци — предполагат, че сте спали с моя съпруг, докато ме нямаше. От това не само изглеждам глупаво, но и хвърля сянка върху честта на Перин. Той не може да предвожда, ако го взимат за типа мъже, които ще се хвърлят в обятията на друга жена в мига, в който съпругата му изчезне за малко.
— Други владетели са надмогвали такива слухове — каза Берелайн. — А за мнозина от тях слуховете не са били безоснователни. Монархиите преживяват изневярата.