Берелайн я изгледа мълчаливо. Тази жена веднъж се бе заканила, че ще ѝ отнеме Перин. Само дето не се беше заклела. Като че ли бе отстъпила в тази част наскоро. И очите ѝ издаваха притеснение.
„Осъзнава, че е прекалила“, помисли Файле. Берелайн не бе очаквала тя да се върне от Малден. Затова бе направила толкова дързък ход.
Сега осъзнаваше, че е прекалила. И с основание си мислеше, че Файле е достатъчно разгневена, за да я предизвика публично на дуел.
— Никога не съм искала това, Берелайн — каза тя и се върна в палатката. — Както и Перин. Ухажванията ви са неприятни и за двама ни.
— Съпругът ви не направи много, за да ме откаже. По време на отсъствието ви имаше моменти, в които пряко ме окуражаваше.
— Толкова малко го разбирате, Берелайн — беше удивително колко сляпа е била Първата, след като бе толкова умна в други неща.
— Така твърдите вие — каза Берелайн.
— Точно сега имате две възможности, Берелайн — Файле пристъпи към нея. — Можете да се биете с мен и една от нас ще умре. Права сте, това няма да сложи край на слуховете. Но ще сложи край на шансовете ви спрямо Перин. Или ще сте мъртва, или ще сте жената, която е убила съпругата му.
— Другият избор за вас — продължи Файле и погледна Берелайн в очите — е да измислите начин да унищожите тези слухове веднъж и завинаги. Вие забъркахте тази каша. Вие ще я поправите.
Това бе шансът ѝ. Файле не можеше да измисли как да излезе от положението, но Берелайн бе много по-веща в това отношение от нея. Затова бе дошла, готова да подведе Берелайн да мисли, че е способна да извърши нещо неразумно. След което да остави на политическата ѝ вещина да се справи със ситуацията.
Щеше ли да подейства?
Погледна Берелайн в очите и си позволи да издаде гнева си. Гнева от случилото се. Бяха я били, беше замръзвала и унижавана от общия им враг. А през това време Берелайн бе имала наглостта да направи нещо такова?
Гледаше я твърдо. Не, нямаше толкова политически опит като Берелайн. Но имаше нещо, което тази жена нямаше. Обичаше Перин. Дълбоко, истински. Щеше да направи всичко, за да не бъде наранен.
— Добре — каза Първата. — Така да бъде. Гордей се със себе си, Файле. Рядко… се случва да се откажа от плячка, която съм желала толкова дълго.
— Не казахте как бихме могли да се отървем от слуховете.
— Може би има начин — каза Берелайн. — Но ще е неприятен.
Файле повдигна вежда.
— Ще трябва да ни виждат като приятелки — обясни Берелайн. — Боят, враждата — те само ще подхранват слуховете. Но ако ни виждат заедно, ще ги спре. Това, заедно с официалното им опровергаване, би трябвало да е достатъчно.
Файле седна на стола. Приятелки? Та тя ненавиждаше тази жена.
— Трябва да изглежда достоверно — Берелайн стана, отиде до етажерката в ъгъла на палатката и си наля студено вино. — Само така ще свърши работа.
— Ще си намерите друг мъж също така — рече Файле. — Някой, когото да ухажвате, поне за известно време. За да покажете, че не се интересувате от Перин.
Берелайн вдигна чашата.
— Да. Подозирам, че това също би помогнало. Можете ли да приемете този акт, Файле ни Башийр т’Айбара?
„Повярва, че съм готова да те убия, нали?“ — помисли Файле.
— Обещавам.
Берелайн помълча, вдигнала чашата към устните си. После се усмихна.
— Да видим тогава какво ще се получи.
И отпи.
Глава 19
Разговор за дракони
Мат облече дебелото кафяво палто. Копчетата бяха от месинг, но иначе никаква украса нямаше по него. Имаше обаче няколко дупки от стрели, които без него щяха да са го убили. Около едната имаше петно от кръв, но общо взето се беше отмило. Хубаво палто беше. За такова палто щеше да е платил добра пара в Две реки.
Потърка лицето си, загледан в огледалото в новата си палатка. Най-после я беше обръснал проклетата брада. Как се оправяше Перин с този сърбеж? Трябваше да има шкурка вместо кожа тоя човек. Е, Мат щеше да си намери друг начин да се маскира, щом се налагаше.
Беше се порязал няколко пъти, докато се бръснеше. Но не че бе забравил да се грижи за себе си. Не му трябваше слуга да прави нещо, което можеше да свърши сам. Кимна на себе си, сложи си шапката и сграбчи ашандарей от ъгъла на палатката. Гарваните по острието сякаш бяха възбудени, в очакване на нови битки.
— Скапано добре ще е само да чакате — каза им, взе пътната си торба, метна я на рамо и излезе. От тази вечер щеше да прекарва нощите в града.