— Добро за кръчмарска свада, може би — подхвърли Талманес.
— Елейн сега е кралицата на Андор, Мат — каза Том. — А кралиците са малко особени. Би трябвало да ѝ покажеш уважение.
— Показвам ѝ проклетото уважение — Мат връчи копието си на един от войниците и се качи на седлото. Взе си копието и обърна Пипс, за да погледне Том накриво. — Това си е съвсем добро палто за селянин.
— Но ти вече не си селянин, Мат — рече Талманес.
— Селянин съм — заинати се Мат.
— Но Мусенджи те наричаше…
— Бъркаше. Само защото си се оженил за някоя още не значи, че изведнъж си станал проклет благородник.
Том и Талманес се спогледаха.
— Мат — рече Том, — всъщност точно така става. Общо взето това е единственият начин да станеш благородник.
— Така го правим тука може би. Но Тюон е от Сеанчан. Кой знае какво правят там? Всички знаем колко са странни. Не можем да знаем нищо, докато не говорим с нея.
Том се намръщи.
— Сигурен съм, от това, което тя каза, че…
— Не можем да знаем нищо, докато не говорим с Тюон — повтори Мат, този път по-високо. — Дотогава аз съм Мат. Никакъв Принц на не знам си какво и разни такива глупости.
Том го гледаше смутено, но устните на Талманес съвсем леко се кривнаха на една страна. Да го изгори дано този човек. Мат беше склонен да мисли, че строгият му характер е само игра. Дали не се смееше тайно отвътре?
— Добре, Мат — рече Талманес. — Ти никога не си имал усет, тъй че защо ли да го очакваме сега? Напред, тогава, да се срещнем с кралицата на Андор. Сигурен ли си, че не искаш първо да се повъргаляш в калта?
— Ще се оправя — каза сухо Мат и придърпа шапката си, докато един войник връзваше торбата му за седлото.
Смуши Пипс да го подкара напред и процесията пое по познатия вече път към Кемлин. През повечето време Мат превърташе плана в главата си. Носеше изписаните от Алудра листове в една кожена папка. Там бяха и исканията ѝ. Всеки звънар в Кемлин, големи количества бронз и желязо, и прахове на цена хиляди корони. И твърдеше, че това бил минимумът, който ѝ трябва.
Как, в името на Светлината, щеше да накара проклетата Елейн Траканд да му даде всичко това? Много усмивки щяха да трябват тук. Но Елейн се беше оказала неподатлива на усмивките му, а кралиците не бяха като простите хора. Повечето жени ще ти се усмихнат в отговор или ще ти се навъсят, тъй че да си знаеш мястото. Елейн май беше от типа, дето ще ти се усмихнат, а после все едно ще те хвърлят в тъмницата.
Не можеше ли поне веднъж да седне някъде като хората, да си запали лула добър табак и да се позабавлява с игра на зарове, с някое хубаво слугинче на коляното и без никакви грижи освен следващото хвърляне. Вместо това се бе оженил за сеанчанска Висша кръв и отиваше да моли кралицата на Андор за помощ. Как се въвличаше в тези ситуации? Понякога си мислеше, че Създателят сигурно е като Талманес. Строго лице, но тайно страхотно се забавлява и му се присмива.
Процесията му подминаваше многобройни лагери по откритите равнини около Кемлин. От всички наемници се изискваше да са поне на една левга от града, но силите на лордовете можеха да вдигат лагерите си по-близо. Това поставяше Мат в лоша позиция. Винаги възникваха напрежения между наемни мечове и вярна войска, а след като наемниците бяха толкова далече, свадите избухваха често. Бандата се намираше точно по средата.
Той пресметна набързо по пушеците от лагерни огньове, които се виеха във въздуха. В района имаше поне десет хиляди наемници. Знаеше ли Елейн какъв бълбукащ котел е подгряла тук? Твърде много топлина и цялото проклето нещо щеше да изкипи!
Процесията на Мат привличаше внимание. Беше накарал един от хората си да развее знамето на Бандата на Червената ръка, а хората му печелеха почит. По негови сметки те бяха най-голямата единична сила — наемници или отряди на лордове — извън стените на Кемлин. Бяха организирани и дисциплинирани като редовна армия и ги предвождаше личен приятел на Преродения Дракон. Хората му все се перчеха с това, макар че Мат би предпочел да си мълчат.
Подминаваха групи мъже, насъбрали се покрай пътя от любопитство да зърнат със собствените си очи „лорд Мат“. Мат гледаше право напред. Ако бяха очаквали да видят някое конте с пищно палто, щяха да се разочароват! Макар че навярно можеше да си избере някое по-добро палто. Това беше кораво и яката го жулеше.
Разбира се, немалко от тях сигурно мислеха, че Талманес е „лорд Мат“, ако се съдеше по това как сочеха към него, сигурно заради облеклото му. Кръв и пепел!