— Да де, тук си права — наистина изглеждаше разумно. Мат подаде ръка на Биргит, но тя се изкиска, прегърна го и го тупна по гърба, сякаш бяха като стари приятели, срещнали се за халба ейл. Е, то си беше така де. Без ейла.
Нямаше да му дойде зле малко ейл.
— Заповядайте, седнете — каза Елейн и махна към столовете край огъня. — Съжалявам, че те накарах да чакаш толкова дълго, Мат.
— Няма нищо — отвърна той. — Заета си.
— Смущаващо е. Един от стюардите ми ви е объркал с другите наемнически групи. Толкова е трудно да си осведомен за всички! Ако желаеш, ще ти разреша да преместите лагера си по-близо до града. Боя се, че няма място отсам стените за Бандата.
— Няма да е нужно — отвърна Мат и се настани на един от столовете. — Да ни разрешиш да се преместим по-близо ще е достатъчно мило. Благодаря ти — Том седна, а Биргит предпочете да остане права, но дойде с тях при камината и се подпря на каменната стена.
— Добре изглеждаш, Елейн — каза Том. — Всичко добре ли върви с детето?
— Децата — поправи го Елейн. — Ще са близнаци. И да, всичко е добре. Като оставим настрана това, че ме подбутват и ръчкат почти по всеки повод.
— Чакай… — намеси се Мат. — Какво?! — и се втренчи в корема на Елейн.
Том завъртя очи с досада.
— Ти никога ли не слушаш, когато си в града да играеш комар?
— Слушам — измърмори Мат. — Обикновено — после погледна Елейн обвинително. — Ранд знае ли?
Тя се засмя.
— Надявам се да не е прекалено изненадан.
— Да ме изгори дано! Той е бащата!
— Бащата на децата ми е предмет на известни спекулации в града — каза строго Елейн. — И Короната предпочита да са спекулации, засега. Но стига за мен! Том, трябва да ми разкажеш всичко. Как избяга от Ебу Дар?
— Оставете Ебу Дар — сопна се Биргит. — Как е Олвер? Намерихте ли го?
— Да — отвърна Том. — И е добре, макар да се боя, че момчето е обречено на живот като професионален войник.
— Не е лош живот — отбеляза Биргит. — Нали, Мат?
— Има и по-лоши — още се мъчеше да си прибере краката под стола. Как ставането на кралица бе направило Елейн по-малко властна и наперена? Всъщност сега изглеждаше дори приятна!
Е, това беше нечестно. И преди беше имало моменти, когато изглеждаше приятна. Просто се бяха смесили с моменти, когато се разпореждаше с Мат. Усети, че се усмихва, когато Том заразказва подробностите около бягството им и пленяването на Тюон, а след това за пътуванията с позорището на господин Лука. Извадена от стрелника на майстор разказвач, историята изглеждаше доста по-впечатляващо, отколкото на живо. Мат почти се помисли за герой, докато я слушаше.
Точно преди Том да стигне до частта с брачните слова на Тюон, Мат се покашля и се намеси.
— И набихме сеанчанците, избягахме в Муранди и накрая намерихме една Айез Седай да ни прехвърли тука през портал. Между другото, да си виждала Верин напоследък?
— Не — отвърна Елейн.
Том го изгледа с насмешка.
— Проклятие — е, отиде си шансът му да я използва за портал до кулата Генджей. Щеше да се тревожи по-късно за това. Мат извади кожената папка от колана си, отвори я и извади листовете на Алудра. — Елейн. Трябва да поговоря с тебе.
— Да, споменаваш за „звънари“ в писмото си. В каква неприятност си се забъркал, Матрим Каутон?
— Не е честно — възрази той, докато разгъваше листовете. — Не съм аз този, който се забърква в неприятности. Ако аз не…
— Няма да споменаваш пак за пленяването ми в Тийрския камък, нали? — попита тя и завъртя очи към тавана.
Той млъкна.
— Не, разбира се. Онова стана преди векове. Почти не го помня вече.
Елейн се засмя и хубавият ѝ глас звънна в стаята. Мат усети, че се е изчервил.
— Все едно, не съм в беда. Просто ми трябват някои ресурси.
— Какви ресурси? — попита Елейн с нарастващо любопитство, докато той редеше листовете на масичката до стола ѝ. Биргит се наведе да погледне.
— Добре — рече Мат и се потърка по брадичката. — В града има трима леяри на камбани. Те ще ми трябват. И ще ми трябват някои прахове. Изредени са на тази страница. И… ще ни трябва метал — подаде ѝ списъците на Алудра с трепереща ръка.
Елейн прочете страницата и примига.
— Ти луд ли си?
— Понякога мисля, че може и да съм. Но да ме изгори дано, мисля, че това ще си струва цената.
— Какво е то? — попита Елейн, докато Биргит преглеждаше страниците, след което ѝ ги подаде.
— Алудра ги нарича дракони — каза Мат. — Според Том ти я познаваш.