— Не искам назначение за Бандата — каза Мат. — Ние сме свободни хора и точно така ни харесва.
Елейн изглеждаше притеснена.
— Но съм готов да си разделим драконите — каза Мат. — Част за мен, част за теб.
— А какво би казал, ако аз изработя всички дракони и всички останат в мое притежание… но обещая, че може да ги използва само Бандата? И никои други сили да нямат достъп до тях.
— Би било много мило от твоя страна — каза Мат. — Подозрително е обаче. Без да се обиждаш.
— За мен ще е по-добре, ако благородните Домове нямат такива оръжия, поне в началото. Рано или късно те ще се разпространят. Оръжията винаги се разпространяват. Аз ги изработвам и обещавам да ги давам на Бандата. Никакво назначаване, само договор, наемам те дългосрочно. Можеш да си заминеш по всяко време. Но направиш ли го, оставяш драконите.
Мат се намръщи.
— Все едно ме връзваш на синджир като куче, Елейн.
— Само предлагам разумни решения.
— Денят, в който стана разумен, е денят, в който ще си изям шапката — заяви Мат. — Без да се обиждаш.
Елейн повдигна вежда. Да, беше станала кралица. Просто ей така.
— Искам правото да задържа няколко от тези дракони — каза Мат. — Ако напуснем. Една четвърт за нас, три четвърти за тебе. Но ще приемем договора ти, и докато сме на служба при теб, ще ги използваме само ние. Както каза.
Тя се намръщи още повече. Да го изгори дано, много бързо беше схванала мощта на драконите. Не можеше да позволи да се разколебае тепърва. Драконите трябваше да влязат в производство незабавно. И нямаше да позволи шанса Бандата да се размине с тях.
Мат въздъхна, пресегна се и развърза каишката на врата си, после измъкна от ризата си познатия медальон с лисичата глава. В секундата, в която го свали, се почувства по-оголен, отколкото ако се беше съблякъл гол. Постави го на масата.
Елейн го погледна и не беше трудно да се види страстният блясък в очите ѝ.
— Това какво е?
— Това е захарче — каза Мат и се наведе напред с лакти на коленете. — Получаваш го за един ден, ако се съгласиш да започнеш производство на дракон прототип още тази вечер. Не ме интересува какво правиш с медальона — проучваш го, пишеш проклета книга за него, носиш си го. Но ми го връщаш утре. Даваш думата си.
Биргит подсвирна тихо. Елейн бе искала да се докопа до този медальон от мига, в който откри, че той го има. Разбира се, същото искаше всяка проклета Айез Седай, която Мат бе срещал.
— Получавам Бандата за поне едногодишен договор — каза Елейн, — подновим. Ще плащаме толкова, колкото печелехте в Муранди.
Откъде знаеше пък за това?
— Можете да го прекъснете — продължи тя, — с едномесечно предупреждение… но задържам четири дракона от всеки пет. И всеки мъж, който пожелае да се присъедини към андорската армия.
— Искам един от всеки четири — заяви Мат. И добави: — И нов слуга.
— Нов какво?
— Слуга. Знаеш, да се грижи за дрехите ми. По-добре ще избереш човека от мен.
Елейн погледна палтото му, после — косата му.
— Това ще ти го дам независимо как ще тръгнат другите договорки.
— Един от четири?
— Получавам медальона за три дни.
Мат потрепери. Три дни, с голам в града. Елейн искаше да го убият. Но не можеше да измисли нищо друго, което да ѝ предложи. Вместо това попита:
— Какво мислиш, че можеш да направиш с това нещо?
— Да го копирам — отвърна Елейн разсеяно. — Ако извадя късмет.
— Наистина?!
— Няма да знам, преди да го проуча.
Изведнъж го споходи ужасяващият образ с всяка Айез Седай на света, носеща такъв медальон. Спогледа се с Том, който изглеждаше също толкова изненадан, че го е чул.
Но какво значение имаше? Мат не можеше да прелива. Преди се беше притеснявал, че — ако го проучи — Елейн може да измисли как да го докосне с Единствената сила, докато го носи. Но ако просто искаше да го копира… Е, това го поуспокои. И заинтригува също.
— Има нещо, което се канех да спомена, Елейн — каза той. — Голамът е тук. Убива хора.
Елейн запази спокойствие, но официалността, с която заговори, издаде, че новината я е разтревожила.
— В такъв случай ще се постарая да ти го върна навреме.
— Добре — отвърна той кисело. — Три дни.
— Чудесно. Искам Бандата да започне служба веднага. Скоро ще Пътувам до Кайриен и имам чувството, че ще са по-добра поддържаща сила от Гвардията на кралицата.
За това беше значи! Елейн тръгваше за Слънчевия трон. Е, поне изглеждаше добро приложение на хората му. По-добре, отколкото да ги остави да се разтакават и мързелуват, и да влизат в свади с наемници.