— Съгласен съм. Но, Елейн, Бандата трябва да е свободна да се сражава в Последната битка, както иска Ранд. И Алудра трябва да ръководи работата по драконите. Имам чувството, че ще настоява да остане с теб, когато Бандата напусне Андор.
— Нямам проблем с това — отвърна Елейн с усмивка.
— Предполагах. Но, просто за да сме наясно, Бандата има контрол над драконите, докато напуснем. Не можеш да продаваш технологията на други.
— Някой ще я изкопира, Мат.
— Копията няма да са толкова добри, колкото на Алудра. Гарантирам ти го.
Елейн го изгледа мълчаливо. Сините ѝ очи го претеглиха и прецениха.
— Все пак бих предпочела Бандата като редовна андорска сила.
— Е, аз бих искал да имам шапка от злато, палатка, която да хвърчи, и кон, който вместо фъшкии сере диаманти. Но и двамата трябва да се примирим с това, което е разумно, нали?
— Няма да е неразумно да…
— Ще се налага да правим каквото ти кажеш, Елейн — отвърна Мат. — Няма да го приема. Някои битки не си заслужават воденето и аз ще решавам кога хората ми се излагат на риск. Толкова.
— Не ми харесва да имам мъже, които могат да ме напуснат по всяко време.
— Знаеш, че няма да ги задържа само за да ти правя напук — каза Мат. — Ще правя каквото е редно.
— Каквото ти сметнеш, че е редно — поправи го тя.
— Всеки мъж би трябвало да има този избор.
— Малко мъже го прилагат разумно.
— Но въпреки това го искаме. Настояваме за него.
Тя погледна — едва доловимо — към плановете и медальона на масата.
— Ще го имаш.
— Спогодихме се — каза Мат. Стана, плю на ръката си и я протегна.
Тя се поколеба, после стана, плю на ръката си и му я подаде. Той се усмихна и я разтърси.
— Знаеше ли, че бих могла да поискам от теб да тръгнете срещу Две реки? — попита Елейн. — Затова ли настоя за правото да напуснете, ако поискаш?
Срещу Две реки? Защо в името на Светлината можеше да поиска това?
— Не е нужно да воюваш с тях, Елейн.
— Ще видя какво ще ме принуди да направя Перин — отвърна тя. — Но нека да не го обсъждаме точно сега — погледна Том, после бръкна под масичката си и измъкна навита хартия с лентичка около нея. — Моля те. Искам да чуя повече за бягството ви от Ебу Дар. Ще приемете ли вечеря с мен, тази вечер?
— С удоволствие — отвърна Том и стана. — Нали, Мат?
— Предполагам. Ако и Талманес може да дойде. Ще ми разкъса гърлото, ако поне не му позволя да се срещне с теб, Елейн. След една вечеря е теб ще танцува по целия път обратно до лагера.
Елейн се изкикоти.
— Както желаеш. Ще наредя да ви заведат в стаите за гости, за да си починете — връчи свитъка на Том. — Това ще бъде провъзгласено утре, ако пожелаеш.
— Какво е то? — попита намръщено Том.
— Дворът на Андор няма подобаващ дворцов бард — каза тя. — Помислих, че може да се заинтересуваш.
Том се поколеба.
— С висока чест ме удостояваш, но не мога да приема. Има други неща, които имам да свърша в близко време, и не мога да се обвържа към двора.
— Не е нужно да си обвързан към двора — каза Елейн. — Ще имаш свободата да напускаш и да ходиш където пожелаеш. Но когато си в Кемлин, бих искала да те знаят кой си.
— Аз… — Том взе свитъка. — Ще го обмисля, Елейн.
— Чудесно — тя смръщи чело. — Сега ще отида да се видя с акушерката си, но ви чакам на вечеря. Още не съм попитала какво има предвид Матрим, като се нарича „женен мъж“ в писмото си. Очаквам пълен доклад! Никакви експургации! — погледна Мат и се усмихна лукаво. — Експургация означава „отрязани части“, Мат. В случай, че скапано не си наясно.
Той си сложи шапката.
— Знаех го това.
Та каква беше думата? Експирации? Светлина, защо беше споменал за женитбата си в писмото? Ами защото се беше надявал, че Елейн ще прояви достатъчно любопитство, за да го приеме.
Елейн се засмя и им махна към вратата. Том я целуна бащински по бузата, преди да си тръгне. Добре, че беше бащинска! Мат беше подочувал някои неща за тези двамата и не искаше да го повярва. И това Том! Стар почти колкото да ѝ е дядо, ни повече, ни по-малко.
Мат стана, а Елейн добави:
— И, Мат. Ако ти трябват пари да си купиш ново палто, Короната може да ти заеме малко. Предвид положението ти наистина трябва да се обличаш по-хубаво.
— Не съм никакъв проклет благородник! — изсумтя той.
— Все още не. Нямаш дързостта на Перин да си припишеш сам титлата. Ще се погрижа да получиш.