Най-сетне стигнаха до двукрила врата, толкова голяма, че Росил трябваше да приложи Единствената сила, за да я отвори. „Това е знак — помисли си Нинив, скръстила ръце. — Символ. Сводестите коридори, огромната врата. Да покаже на Посветените важността на това, което предстои да направят.“
Огромните врати се люшнаха и разтвориха и Нинив с усилие овладя трепета си. Последната битка надвисваше. Щеше да мине това изпитание. Важна работа имаше да върши.
Влезе в залата с високо вдигната глава. Озова се под висок купол, светилници на стойки бяха подредени покрай стените. В центъра господстваше голям тер-ангреал. Представляваше овал, стеснен при върха и основата, която стоеше без опора.
Много тер-ангреали изглеждаха съвсем обикновено. Тук не беше така: този овал очевидно бе нещо, изработено с Единствената сила. Беше направен от метал, но светлината променяше цветовете, щом се отразеше от сребристите му страни, и от това той сякаш сияеше и се движеше.
— Внимание — каза официално Росил.
В залата имаше други Айез Седай. По една от всяка Аджа, включително — за жалост — от Червената. Всички бяха Заседателки, може би заради известността на Нинив в Кулата. Серин от Кафявата, Юкири от Сивата, Баразайн от Червената. Забележително, Романда от Жълтата също бе тук. Беше се държала сурово с Нинив досега.
Самата Егвийн също бе дошла. Една повече от обичайното, и Амирлин при това. Нинив срещна погледа ѝ и Егвийн кимна. За разлика от изпитанието за издигане в Посветена — което се правеше изцяло от тер-ангреала, — това изпитание включваше активното участие на Сестрите, за да накарат Нинив да се докаже. И Егвийн щеше да е между най-суровите. За да покаже, че е била права, като е издигнала Нинив.
— Ти дойде в невежество, Нинив ал-Мийра — каза Росил. — Как ще напуснеш?
— В знание за себе си — отвърна Нинив.
— По каква причина бе призована тук?
— За да бъда изпитана.
— По каква причина трябва да бъдеш изпитана?
— За да докажа, че съм достойна — отговори Нинив.
Няколко жени се намръщиха, сред тях и Егвийн. Това не бяха подходящите думи — от Нинив се очакваше да каже, че иска да научи дали е, или не е достойна. Но тя вече бе Айез Седай, тъй че по определение беше достойна. Просто трябваше да го докаже на другите.
Росил се поколеба, но продължи:
— А… за какво може да бъдеш намерена за достойна?
— Да нося шала, който ми бе даден — отвърна Нинив. Не го каза от наглост. Отново просто заявяваше истината, както я виждаше. Егвийн я беше издигнала. Тя вече носеше шала. Защо да се преструва, че не е така?
Това изпитание се извършваше облечена в Светлината. Тя започна да съблича роклята си.
— Ще ти давам указания — каза Росил. — Ще видиш този знак над земята — вдигна пръсти и оформи сплитове, които очертаха във въздуха блестящ символ. Шестолъча звезда, два пресичащи се триъгълника.
Серин прегърна извора и заплете сплит от Дух. Нинив потисна подтика си самата тя да прегърне Извора.
„Само още мъничко. И после никоя няма да може да се съмнява в мен.“
Серин я докосна със сплита от Дух и промълви:
— Помни каквото трябва да се помни.
Сплитът имаше нещо общо с паметта. Какво бе предназначението му? Шестолъчата звезда надвисна в полезрението ѝ.
— Когато видиш този знак, ще тръгнеш към него мигновено — каза Росил. — Тръгни с твърда крачка, нито бързо, нито бавно. Само когато стигнеш до него, можеш да прегърнеш Извора. Изискваният сплит трябва да започне моментално и не можеш да напускаш знака, докато не бъде изпълнен.
— Помни каквото трябва да се помни — повтори Серин.
— Когато сплитът бъде изпълнен — каза Росил, — ще видиш отново този знак, сочещ накъде трябва да тръгнеш, отново с твърда крачка, без колебание.
— Помни каквото трябва да се помни.
— Сто пъти ще сплиташ, за да ти бъде дадено, и в съвършена сдържаност.
— Помни каквото трябва да се помни — изрече Серин за сетен път.
Нинив усети как сплитът на Дух се утаи в нея. Беше съвсем като Цяра. Свали роклята и долната си риза, докато другите Сестри коленичеха до тер-ангреала, за да изпълнят сложни сплитове от всичките Пет сили. От тях той ярко засия, цветовете на повърхността му се изместваха и меняха. Росил се покашля и Нинив се изчерви. Подаде ѝ купчината дрехи, после свали пръстена си с Великата змия и го постави отгоре, а след него пръстена на Лан, който обикновено носеше на шията си.
Росил взе дрехите. Другите Сестри бяха напълно погълнати от работата си. Тер-ангреалът засия чисто бял в центъра, след това бавно започна да се върти и да стърже в камъка.