Долу, в тъмния нощен въздух, се появи свод. Сякаш израсна от страната на кулата на десетина стъпки под нея, успоредно на земята. С отвор към небето. Беше побрал в себе си шестолъчата звезда.
Тя стисна зъби и скочи от кулата, все едно се гмурка в свода.
Падна в кална вода. Дрехата ѝ я нямаше. Какво беше станало с нея? Изправи се и изръмжа. Беше ядосана. Не знаеше защо, но някой… беше ѝ направил нещо. Някои.
Беше толкова уморена. Това бе по тяхна вина, които и да бяха. След като се съсредоточи върху тази мисъл, тя ѝ стана по-ясна. Не можеше да си спомни какво бяха направили, но определено бяха виновни. Имаше рани по ръцете. С камшик ли я бяха били? Боляха жестоко.
Огледа се. Беше изпълнила четиридесет и седмия от стоте сплита. Знаеше това, но нищо друго. Освен че някой ужасно искаше да се провали.
Нямаше да го позволи. Стана и излезе от калната локва, решена да е спокойна. Намери наблизо дреха. Беше крещящо пъстра — яркорозово, жълто и още по-ярко червено. Приличаше на оскърбление. Все едно, облече я.
Тръгна по някаква пътека през блатото, заобикаляше хлътнатини и вирове, пълни със застояла вода, докато не намери шестолъча звезда, надраскана в калта. Започна следващия сплит, който трябваше да изстреля във въздуха горяща синя звезда.
Нещо я ухапа по шията. Тя го плесна с ръка и го уби. Погледна го. Черна муха. Е, нищо чудно, че ги имаше в това застояло блато.
Ново ухапване, по ръката. Тя сплеска и тази муха. Въздухът забръмча, около нея кръжеше рояк мухи. Нинив стисна зъби и продължи сплита. Още и още мухи почнаха да я хапят. Не можеше да убие всичките. Можеше ли да се отърве от тях със сплит? Започна сплит на Въздух, за да сътвори вятър около себе си, но го прекъсна, понеже чу писъци.
Беше смътно над бръмченето на мухите, но звучеше като паднало в блатото дете! Нинив пристъпи към звука и отвори уста, за да извика, но устата ѝ се напълни с черни мухи и я задавиха. Налитаха към очите ѝ и трябваше да ги стисне.
Това бръмчене… Писъците… Хапането. Светлина, бяха в гърлото ѝ! В дробовете ѝ!
„Довърши сплита. Трябва да довършиш сплита.“
Продължи някак, въпреки болката. Бръмченето на мухите бе толкова силно, че едва успя да чуе съсъка на огнената звезда, когато изригна във въздуха. Бързо запреде сплит, за да издуха мухите от себе си, и щом го направи, се огледа. Кашляше и трепереше. Усещаше мухите полепнали вътре в гърлото ѝ. Не видя никакво дете в опасност. Сторило ли ѝ се беше?
Видя обаче друга шестолъча звезда, над врата, врязана в някакво дърво. Тръгна към нея, а мухите отново забръмчаха наоколо. Спокойно. Трябваше да е спокойна! Защо? Нямаше никакъв смисъл! Все пак го направи. Вървеше със затворени очи, а мухите я връхлитаха. Пресегна се, опипа вратата и дръпна да я отвори. Прекрачи прага.
Озова се в някаква къща и се зачуди защо кашля толкова. Болна ли беше? Подпря се на стената. Беше уморена и ядосана. Краката ѝ бяха целите в драскотини, а ръцете я сърбяха като от ухапвания от някакво насекомо. Простена и погледна шарената рокля. Какво я беше прихванало, че да носи червено, жълто и розово наведнъж?
Въздъхна и тръгна по коридора. Дъските на пода скърцаха, варта по стените бе напукана и се ронеше.
Стигна до една врата и надникна през нея. Малка стаичка с четири малки месингови легла. Дюшеците бяха пълни със слама, която се показваше от шевовете. На всяко легло лежеше малко дете, вкопчило ръчички в опърпано одеяло. Две от децата кашляха и всичките четири бяха бледи и болнави.
Нинив ахна и бързо влезе. Коленичи до първото дете, момче на четири годинки. Прегледа очите му, каза му да закашля и преслуша гърдите му. Беше хванало пълзящата болест.
— Кой се грижи за вас? — попита строго Нинив.
— Госпожа Мала поддържа сиропиталището — отвърна детето с тънък гласец. — Не е идвала от много време.
— Моля ви — проговори момиченцето от следващото легло. Очите му бяха кървясали, кожата му бе съвсем бледа. — Вода! Само глътчица… — трепереше.
Другите две плачеха. Жалостни, немощни звуци. Светлина! Стаята беше без прозорци, по пода щъкаха хлебарки. Кой можеше да остави деца в такова състояние?
— Шшт. Сега аз съм тук. Ще се погрижа за вас.
Трябваше да прелее, за да ги Изцери. След това…
„Не. Не мога да направя това. Не мога да прелея, докато не стигна до звездата.“
Можеше да свари отвара обаче. Къде ѝ беше кесийката с билки? Огледа стаята да потърси вода.