— Баразайн наистина има право — каза с неохота Серин. — В крайна сметка ти беше очевидно нервна и тичаше, за да стигнеш до много от знаците. А и проблемът със забранения сплит… Крайно притеснително. Не казвам, че си се провалила, но все пак има нередности.
Нинив понечи да стане. Росил сложи ръка на рамото ѝ да я спре, но тя я използва за опора и се изправи. Взе одеялото, уви се в него и го стисна пред гърдите си.
Чувстваше се изцедена.
— Направих каквото трябваше. Коя от вас не би затичала, ако види хора в опасност? Коя от вас би си забранила да прелива, ако види нападащи Твари на Сянката? Действах така, както трябва да действа една Айез Седай.
— Това изпитание — каза Баразайн — цели да гарантира, че една жена е способна да се посвети на по-висша задача. Да види дали може да пренебрегне разсейките на мига и да търси по-висше добро.
— Изпълних сплитовете, които трябваше — изсумтя Нинив. — Запазих съсредоточеност. Да, наруших спокойствието си — но съхраних достатъчно хладнокръвие, за да изпълня задачите си. Не може да се иска спокойствие заради самото спокойствие, а забраната да се тича, когато има нуждаещи се от теб хора, е глупава.
— Моята цел в това изпитание бе да докажа, че заслужавам да бъда Айез Седай — продължи тя. — Е, добре, мога да възразя, че животът на хората, които видях, беше по-важен за мен от спечелването на титлата. Ако загубата на титлата ми е цената да спася нечий живот — и ако няма други последствия, — бих го направила. Всеки път. Да не ги спася не би послужило на по-висше добро. Би било просто егоистично.
Очите на Баразайн се отвориха широко, изпълнени с гняв. Нинив се обърна и тръгна — с известно усилие — към една пейка, където можеше да седне и да отдъхне. Жените се събраха и си заговориха тихо, а Егвийн — все така строга — се приближи до Нинив и седна до нея. Макар да ѝ бе разрешено да участва в изпитанието и да сътвори някои от преживяванията в него, изборът за издигането се падаше на другите.
— Ти ги ядоса — каза Егвийн. — И ги обърка.
— Казах истината — измърмори Нинив.
— Може би. Но нямах предвид избухването ти. Пренебрегна заповедите, които ти бяха дадени.
— Не бих могла да ги пренебрегна. Не помнех, че са ми били дадени. Аз… е, всъщност можех да си спомня какво трябва да правя, но не и основанията да го правя — Нинив направи гримаса. — Затова наруших правилата. Просто мислех, че са произволни. Не можех да си спомня защо не трябва да тичам, тъй че при гледката на умиращи хора изглеждаше глупаво да вървя.
— Правилата трябва да се спазват твърдо, дори и да не ги помниш — каза Егвийн. — А ти не трябваше да можеш да преливаш, преди да стигнеш до знака. Това е в самото естество на изпитанието.
Нинив се намръщи.
— Тогава как…
— Твърде много време си прекарала в Тел-айеран-риод. Това изпитание… изглежда, функционира също като Света на сънищата. Това, което сътворим в умовете си, се превръща в наше обкръжение — Егвийн цъкна с език и поклати глава. — Предупредих ги, че може да има опасност. Практиката ти в Света на сънищата те прави вътрешно способна да нарушиш изпитанието.
Нинив не отвърна на това. Гадеше ѝ се. А ако наистина се бе провалила? Да я изхвърлят от Кулата сега, след като бе стигнала толкова близо?
— Мисля, че нарушението ти би могло да ти помогне обаче — каза тихо Егвийн.
— Какво?
— Твърде опитна си, за да бъдеш подлагана на изпитанието — обясни Егвийн. — В известен смисъл случилото се е доказателство, че заслужаваше шала, когато ти го дадох. Изпълни всеки от сплитовете съвършено, бързо и с умение. Особено ми хареса как използва „безполезни“ сплитове, за да нападнеш съществата, които видя.
— Битката в Две реки — каза Нинив. — Ти беше, нали? Другите не познават мястото достатъчно добре, за да го пресътворят.
— Понякога можеш да сътвориш гледки и ситуации въз основа на ума на жената, подложена на изпитанието — каза Егвийн. — Преживяването с помощта на този тер-ангреал е странно. Не съм сигурна дали го разбираме.
— Но все пак Две реки беше ти.
— Да — призна Егвийн.
— И последното. С Лан?
Егвийн кимна.
— Съжалявам. Помислих, че ако аз не го направя, никоя не би…
— Радвам се, че го направи — каза Нинив. — Показа ми нещо.
— Нима?
Нинив кимна. Отпусна гръб на стената, загърна се по-плътно в одеялото и притвори очи.
— Осъзнах, че ако трябва да избирам между това да стана Айез Седай и да отида с Лан, ще избера Лан. Какво ме наричат хората не променя нищо вътре в мен. Лан обаче… той е повече от титла. Все пак мога да преливам — все пак мога да бъда аз — дори никога да не стана Айез Седай. Но никога не бих била себе си отново, ако го напусна. Светът се промени, когато се ожених за него.