Чувстваше се… освободена, след като осъзна това и го каза.
— Моли се другите да не разберат това — каза Егвийн. — Не би било добре, ако решат, че си готова да поставиш нещо пред Бялата кула.
— А дали ние понякога не поставяме Бялата кула — като институция — пред хората, на които служим? — отвърна Нинив. — Дали не позволяваме да се превърне в цел сама по себе си, вместо в средство, което да ни помогне да постигаме по-големи цели?
— Отдадеността е важна, Нинив. Бялата кула закриля и наставлява света.
— Но Айез Седай го правят без семейства — каза Нинив. — Без любов, без страст извън собствените ни интереси. Тъй че дори когато се опитваме да наставляваме света, ние се отделяме от него. Рискуваме да проявим арогантност, Егвийн. Винаги приемаме, че ние знаем най-добре, но рискуваме да станем неспособни да разбираме хората, на които претендираме, че служим.
Егвийн като че ли се притесни.
— Не огласявай много тези идеи, най-малкото днес. Вече са достатъчно разочаровани от теб. Но това изпитване все пак беше брутално, Нинив. Не можех да позволя да ме видят, че те фаворизирам, но може би трябваше да го спра. Ти направи каквото не трябваше и това ги тласна да станат още по-сурови. Видяха, че болните деца те нараниха, и започнаха да влагат все повече и повече. Много като че ли приемаха победите ти като лично оскърбление, състезание на воли. Това ги накара да са сурови. Жестоки дори.
— Оцелях — каза Нинив, затворила очи. — И научих много. За себе си. За нас.
Искаше да бъде Айез Седай, приета пълно и истински. Искаше го отчаяно. Но в крайна сметка, ако тези жени решаха да ѝ откажат одобрението си, знаеше, че все едно ще може да продължи да прави каквото трябва.
Най-сетне Заседателките — с Росил след тях — се приближиха. Нинив стана, за да покаже уважение.
— Трябва да обсъдим забранения сплит, който използва — каза строго Серин.
— Това е единственият начин, който знам, да се унищожат Мракохръти — отвърна Нинив. — Беше нужен.
— Ти нямаш правото да решиш това — заяви Серин. — Това, което направи, разстрои тер-ангреала. Можеше да го унищожиш, да убиеш себе си и може би нас. Искаме да се закълнеш, че никога повече няма да използваш този сплит.
— Няма да направя това — отвърна уморено Нинив.
— А ако от това зависи дали да получиш шала, или да го загубиш завинаги?
— Даването на такава клетва ще е глупаво — каза Нинив. — Бих могла да се озова в ситуация, където да умрат хора, ако не го използвам. Светлина! Аз ще се сражавам в Последната битка редом до Ранд. А ако отида в Шайол Гул и открия, че не бих могла да помогна на Дракона да спре Тъмния? Нима ме карате да избирам между една глупава клетва и съдбата на света?
— Мислиш, че ще отидеш в Шайол Гул? — попита невярващо Рубинде.
— Ще бъда там — отвърна тихо Нинив. — Без никакво съмнение. Ранд ме помоли за това, макар че щях да отида и да не беше.
Спогледаха се обезпокоено.
— Ако ще ме издигате — каза Нинив, — ще трябва да се доверите на преценката ми за белфир. Ако не ми се доверите, че знам кога да използвам един много опасен сплит и кога не, тогава по-добре не ме издигайте.
— На ваше място бих внимавала много — каза Егвийн на жените. — Отказът на шала на жена, която помогна да се прочисти покварата от сайдин — жената, която уби в битка самата Могедиен, жената, която се ожени за краля на Малкиер — би създал много опасен прецедент.
Серин погледна другите. Три кимвания. Юкири, Сеайне и — изненадващо — Романда. Три поклащания на глави. Рубинде, Баразайн, Лелейн. С това оставаше само Серин. Решаващият глас.
Кафявата отново се обърна към нея.
— Нинив ал-Мийра, заявявам, че ти премина това изпитание. На косъм.
Егвийн въздъхна — почти нечуто — от облекчение. Нинив осъзна, че е затаила дъх.
— Свърши се! — каза Росил и плесна с ръце. — Нека никоя никога не проговори какво стана тук. Нам се пада да го споделим в мълчание с тази, която го преживя. Свърши се.
Жените кимнаха, дори и гласувалите против Нинив. Никой нямаше да узнае, че Нинив почти се бе провалила. Вероятно я бяха упрекнали за белфира — вместо да търсят официално наказание — поради традицията да не се говори за случилото се в тер-ангреала.
Росил плесна отново с ръце.
— Нинив ал-Мийра, ще прекараш нощта в молитва и размишление за тегобите, които ще поемеш от утре, когато заметнеш шала на Айез Седай. Свърши се — плесна за трети и последен път.