— Благодаря ви — каза Нинив. — Но аз вече си имам шал и…
Прекъсна, щом Егвийн я изгледа сърдито. Приятелски, но сърдито все пак. Може би Нинив все пак бе прекалила.
— … ще съм щастлива да спазя традицията — продължи Нинив, като преглътна възражението си. — Стига да ми бъде позволено първо да свърша едно много важно нещо. После ще се върна и ще изпълня традицията.
Трябваше ѝ портал, за да отиде където трябва. Не беше казала изрично на другите, че ще напусне Бялата кула, за да изпълни задачата си. Но не беше казала и че няма.
Забърза през смрачения лагер, вдигнат до една частично изградена стена. Нощното небе беше забулено от облаците, а по обиколката на лагера горяха огньове. Стражите я пуснаха в лагера без коментар. Пръстенът с Великата змия вършеше чудеса, когато го приложиш на подходящите места. Дори ѝ казаха къде да намери жената, която търсеше.
Всъщност Нинив бе изненадана, че намери тези палатки извън, а не зад стените на Черната кула. Тези жени бяха пратени да обвържат Аша’ман, както беше предложил Ранд. Но според стражите пратеничеството на Егвийн би трябвало да почака, защото „другите са първи поред“, каквото и да означаваше това. Егвийн вероятно знаеше повече. Беше пращала вестоносци, за да предупреди за Черни сестри. Тези, за който знаеха, бяха изчезнали преди вестоносците да пристигнат.
Нинив не беше настроена да пита за подробности. Имаше друга задача. Приближи се до указаната палатка. Беше толкова изтощена от изпитанието, че имаше чувството, че всеки момент ще се строполи на земята сред вихрушка от жълт плат. Няколко Стражници я изгледаха с невъзмутими лица.
Палатката бе скромно сива, осветена отвътре от смътно сияние, и по стените се движеха сенки.
— Миреле — извика високо Нинив. — Искам да говоря с теб — изненада се колко силно прозвуча гласът ѝ. Нямаше чувството, че ѝ е останала толкова сила.
Сенките спряха, след това се раздвижиха отново. Платнищата на входа прошумяха и едно смутено лице надникна навън. Миреле. Носеше почти прозрачна синя нощница, а един от Стражниците ѝ — мъж като мечок, с гъста черна брада по иллианската мода — седеше без риза на пода на палатката.
— Чедо? — каза изненадано Миреле. — Какво правиш тук?
Беше красавица с маслинена кожа, с дълга черна коса и сладостни извивки. Нинив едва се сдържа да не посегне към плитката си. За малко да я дръпне. Много щеше да ѝ е трудно, докато свикне, че я няма.
— Имаш нещо, което принадлежи на мен — заяви тя.
— Хм… въпрос на мнение, Чедо. — Миреле се намръщи.
— Бях издигната днес — каза Нинив. — Официално. Минах изпитанието. Равни сме вече, Миреле — премълча втората част — че е по-силна от двете. Тъй че не бяха съвсем равни.
— Ела утре — каза Миреле. — Заета съм — и понечи да се прибере.
Нинив я хвана за ръката.
— Никога не съм ти благодарила — каза тя, макар думите да излязоха през стиснати зъби. — Правя го сега. Той живее благодарение на теб. Съзнавам това. Само че, Миреле, сега не е време да ме тормозиш. Днес видях обичани от мен хора, които избиваха, принудена бях да оставя изтерзани деца. Бях горена, бита и мъчена… Заклевам ти се, че ако не ми предадеш връзката на Лан веднага, ще вляза в палатката и ще те науча какво значи подчинение. Не ме принуждавай. Полагам Трите клетви утре заран. Свободна съм от тях още една нощ.
Миреле замръзна. После въздъхна и излезе отново от палатката.
— Тъй да бъде.
Затвори очи, сплете Дух и отпрати сплитовете в Нинив.
Усети го като тежест, забита физически в ума ѝ. Ахна. Всичко около нея се завъртя.
Миреле се обърна и се шмугна в палатката. Нинив се олюля и седна на земята.
Нещо разцъфваше в ума ѝ.
Беше той. И все още беше жив.
„Благословена Светлина — помисли Нинив и притвори очи. — Благодаря ти.“
Глава 21
Отворен портал
— Помислихме, че ще е най-добре — каза Сеонид — да оставим една от нас да даде пълния доклад. Събрала съм сведения от другите за представянето.
Перин кимна разсеяно. Седеше на възглавнички в претъпкания с хора заседателен павилион, Файле бе до него.
— Кайриен все още е в хаос, разбира се — продължи Сеонид. Деловата Зелена беше рязка жена. Не зла или неприятна, но дори отношенията със Стражниците ѝ напомняха на тези на преуспяващ фермер с работниците му. — Слънчевият трон е останал незает от твърде дълго време. Всички знаят, че лорд Дракона е обещал трона на Елейн Траканд. Но тя се е борила, за да си осигури собствения си трон. Най-после е успяла, според сведенията.