Погледна Перин за коментар. Миришеше на задоволство. Той се почеса по брадата. Това беше важно и трябваше да внимава. Но мислите за обучението му във вълчия сън отвличаха ума му.
— Значи Елейн е кралица. Ранд трябва да е щастлив.
— Реакцията на лорд Дракона е неизвестна — продължи Сеонид все едно, че отметна още един въпрос в списъка си.
Мъдрите не правеха коментари и не задаваха въпроси. Седяха на възглавничките си, струпани една до друга като нитове на панта. Девите сигурно вече им бяха казали всичко, това.
— В голяма степен съм убедена, че лорд Дракона е в Арад Доман — продължи Сеонид. — Няколко слуха говорят за това — макар че, разбира се, има слухове, които го поставят на много места. Но Арад Доман е логичен избор за него като тактическо завоевание, а вълненията там заплашват да дестабилизират Граничните земи. Не съм сигурна доколко е вярно, че е пратил айилците там.
— Прати ги — каза Едара, без повече обяснения.
— Да — кимна Сеонид. — Добре, според много от слуховете той се кани да срещне сеанчанците в Арад Доман. Подозирам, че ще поиска клановете там да го подпомогнат.
Това наведе Перин на мисли за Малден. Представи си дамане и Мъдрите във война: Единствената сила раздира войнишките редици, кръв, пръст и огън се вихрят из въздуха. Щеше да е като Думайски кладенци, само че по-лошо. Потръпна. Все едно, от виденията — появиха се, щом Сеонид заговори — разбра, че Ранд е там, където казваше тя.
Сеонид продължи да говори за търговията и хранителните ресурси в Кайриен, Перин се улови, че мисли за странната виолетова стена, която бе видял във вълчия сън. „Идиот — каза си строго. — Слушай доклада.“ Светлина! Наистина беше лош водач. Никак не му беше трудно да тича пред вълците, когато го пуснеха да ловува. Защо не можеше да прави същото и за хората си?
— Тийр събира войски — обясняваше Сеонид. — Според слуховете лорд Дракона е заповядал на крал Дарлин да събира мъже за война. Сега в Тийр явно има крал, между другото. Любопитно събитие. Някои твърдят, че Дарлин ще тръгне в поход към Арад Доман, макар че според други трябва да е за Последната битка. Трети пък настояват, че ал-Тор възнамерява първо да победи сеанчанците. И трите възможности са допустими, а повече не мога да предложа, без сама да отида до Тийр — гледаше Перин и миришеше обнадеждено.
— Не — каза той. — Още не. Ранд не е в Кайриен, но Андор изглежда стабилен. Най-разумното според мен е да се отправя натам и да говоря с Елейн. Тя сигурно знае за нас.
Файле замириса притеснено.
— Лорд Айбара — каза Серин, — мислите ли, че кралицата ще ви посрещне радушно? Със знамето на Манедерен и след като си присвоихте титлата лорд…
Перин се навъси.
— И двете глупави знамена вече са свалени, а Елейн ще разбере нещата правилно, след като ѝ ги обясня.
— А моите войници? — обади се Алиандре. — Вероятно ще трябва да попитате, преди да прехвърлите чуждестранна войска на андорска земя.
— Ти няма да идваш — рече Перин. — Вече го казах, Алиандре. Ти ще си в Джеанна. Ще те прехвърлим там веднага щом се оправим с Белите плащове.
— Взето ли е някакво решение за тях? — запита Арганда и се наведе напред нетърпеливо и възбудено.
— Настояха за битка — отвърна Перин. — И пренебрегват поканите ми за по-нататъшни преговори. Реших да им дам битка.
Заобсъждаха това, макар скоро обсъждането да се превърна в спор какво означава да има крал в Тийр. Най-сетне Сеонид се покашля и отново насочи разговора към доклада:
— Сеанчанците са предмет на голямо обсъждане в Кайриен — каза тя. — Нашествениците, изглежда, се съсредоточават върху подсигуряването на земите си. Все още се разширяват на запад обаче и има редовни сражения в равнината Алмот.
— Разширяват се към Арад Доман — вметна Арганда. — Там наистина се мъти голяма битка.
— Най-вероятно — съгласи се Сеонид.
— Ако Последната битка дойде — каза Анура, — ще е изгодно да имаме съюз със сеанчанците — изглеждаше умислена, скръстила крака и седнала на извезаната си синьо-жълта възглавница.
— Те са оковавали Мъдри — рече Едара и твърде младото ѝ лице помръкна. Миришеше опасно. Гневно, но хладно, като миризмата на човек, който се кани да убие. — Не просто Шайдо, които заслужават съдбата си. Ако има съюз със Сеанчан, ще приключи веднага щом Кар-а-карн свърши работата си. Вече много от хората ми говорят за кръвна вражда с тези нашественици.
— Съмнявам се, че Ранд иска война между вас — каза Перин.
— Година и един ден — вметна кротко Едара. — Мъдри не може да бъдат взимани за гай-шайн, но може би сеанчанските обичаи са различни. Все едно, ще им дадем година и един ден. Ако не освободят пленниците, когато настоим след този срок, ще познаят копията ни. Кар-а-карн не може да иска повече от нас.