Павилионът затихна.
— Както и да е — каза Сеонид, след като се покашля за внимание. — След като приключихме с Кайриен, се срещнахме с отишлите в Андор да проверят слуховете там.
— Чакай — намеси се Перин. — Андор ли?
— Мъдрите решиха да пратят там Деви.
— Това не беше в плана — изръмжа Перин и погледна сърдито Мъдрите.
— Ти не ни командваш, Перин Айбара — отвърна кротко Едара. — Трябваше да разберем дали все още има айилци в града, или не, и дали Кар-а-карн е там. Твоите Аша’ман се подчиниха, когато ги помолихме за портала.
— Може да са ги видели — изръмжа той. Е, да, наистина беше казал на Грейди да прави порталите, както го помолят айилците, но беше имал предвид времето на заминаване и връщане. Трябваше да е по-точен.
— Е, не са ги видели — Сеонид го каза раздразнено все едно говореше на глупаво дете. — Във всеки случай не и някой, с когото не са имали намерение да говорят — Светлина! Той ли си въобразяваше, или наистина започваше да прилича много на Мъдра? Това ли правеха Сеонид и другите в айилския лагер? Да се учат да станат по-упорити? Светлината дано им помогнеше на всички.
— Тъй или иначе — продължи Сеонид, — беше разумно да посетим Кемлин. Не може да се вярва на слуховете, особено когато според един от тях в района действа Отстъпник.
— Отстъпник? — възкликна Гален. — В Андор?
Перин кимна и махна за нова чаша чай.
— Ранд каза, че бил Рахвин, макар че аз бях в Две реки, когато стана битката — цветовете се завихриха в главата му. — Рахвин се беше въплътил в един от местните благородници, мъж на име Габрал или Габил, или нещо такова. Използва кралицата — накара я да се влюби в него или нещо подобно — и после я уби.
Един поднос за сервиране тупна на пода и глухо издрънча.
Пръснаха се порцеланови чаши, чай плисна във въздуха. Перин се обърна рязко, изруга, а няколко Деви скочиха на крака, стиснали ножовете си.
Мейгдин ги гледаше объркано. Падналият поднос лежеше на пода пред нея.
— Мейгдин! — извика Файле. — Добре ли си?
Слънцекосата слугиня се обърна към Перин замаяна.
— Ако благоволите, милорд, ще повторите ли каквото казахте?
— Какво? Жено, какво не е наред?
— Казахте, че един от Отстъпниците се е настанил в Андор — отвърна с вече спокоен глас Мейгдин. Гледаше го остро, досущ като всяка Айез Седай. — Сигурен ли сте в това, което сте чули?
Перин се отпусна на възглавницата си и се почеса по брадата.
— Сигурен, колкото мога да съм. Доста време мина оттогава, но знам, че Ранд беше убеден. Би се с някого с Единствената сила в двореца на Андор.
— Името му е Гебрил — каза Сюлин. — Аз бях там. От чистото небе удари мълния и нямаше никакво съмнение, че беше Единствената сила. Беше един от Отстъпниците.
— Имаше един в Андор, който твърдеше че Кар-а-карн е говорил за това — добави Едара. — Каза, че този Гебрил използвал забранени сплитове по влагоземци в двореца, изкривявал умовете им, карал ги да мислят и правят каквото той пожелае.
— Мейгдин, какво не е наред? — попита Перин. — Светлина, жено, той вече е мъртъв! Няма от какво да се боиш.
— Извинете ме — каза Мейгдин и излезе, като остави подноса и счупения костенобял порцелан на пода.
— Ще поговоря с нея — каза малко смутено Файле. — Разстроена е, понеже разбра, че е живяла толкова близо до един от Отстъпниците. Тя е от Кемлин, знаете.
Другите кимнаха. Няколко слуги се разшетаха да почистят бъркотията. Перин разбра, че няма да получи повече чай. „Глупак. Повечето ти живот мина, без да ти поднасят чай. Нищо няма да ти стане, че не ти доливат чашата, щом махнеш с ръка.“
— Да продължим — рече той и се намести на възглавничките. Никога нямаше да му стане удобно да седи на тия проклети неща.
— Моят доклад приключи — заяви Сеонид, като се стараеше да не обръща внимание на слугинята, която почистваше парчетата порцелан пред нея.
— Оставам на предишното си решение — каза Перин. — Справянето ни с Белите плащове е важно. След това ще отидем до Андор и ще говоря с Елейн. Грейди, вие оправяте ли се?
— Напълно съм възстановен от болестта си, милорд, а Неалд е почти толкова добре.
— Все още изглеждаш уморен.
— Да — отвърна Грейди. — Но да ме изгори дано, по-добре съм, отколкото преди много дни в полето, преди да отида в Черната кула.