— Време е да започнем да изпращаме някои от бежанците по местата им — каза Перин. — С ония кръгове можете ли да задържите един портал отворен за по-дълго?
— Не съм напълно сигурен. Да си в кръг все пак е уморително. Може би дори повече. Но мога да правя много по-големи портали с помощта на жените, достатъчно широки, та през тях да минат фургони.
— Добре. Ще започнем с изпращането на простолюдието по домовете им. Всеки, когото върнем на мястото му, ще е камък, смъкнат от гърба ми.
— А ако не искат да си идат? — попита Трам. — Много от тях започнаха да тренират, Перин. Знаят какво иде и предпочитат да се изправят срещу него тук — с теб, — вместо да треперят по домовете си.
Светлина! Нямаше ли в този лагер хора, които да искат да се върнат при семействата си?
— Все пак има някои, които искат да се върнат.
— Някои.
— Не забравяйте, слабите и старите бяха върнати от айилците — вметна Файле.
— Огледах тези бойци — каза Арганда. — Все повече и повече гай-шайн излизат от ступора си, а когато го направят, са корави. Корави като истински войници.
— Някои ще искат да видят семействата си — каза Трам, — но само ако им позволиш да се върнат. Всички виждат какво е небето. Знаят какво предстои.
— Засега ще върнем тези, които искат да заминат и да останат по домовете си — заяви Перин. — Не мога да се оправя с другите, преди да съм приключил с Белите плащове.
— Чудесно — възкликна нетърпеливо Гален. — Имаш ли план за атака?
— Ами, мисля, че ако бъдат така добри да се подредят в боен строй, ще хвърлим по тях моите стрелци и преливащи и ще ги унищожим.
— Одобрявам — каза Гален. — Стига хората ми да могат да връхлетят и да разчистят боклука накрая.
— Балвер. Пиши на Белите плащове. Кажи им, че ще се бием и че те трябва да изберат място.
Но щом го каза, изпита странно съжаление. Беше си чисто прахосване да избие толкова хора, които можеха да се бият срещу Сянката. Но не виждаше никакъв друг начин.
Балвер кимна и замириса свирепо. Какво му бяха направили Белите плащове, та толкова ги мразеше? Прашасалият секретар беше обсебен от тях.
Заседанието започна да се разпада. Перин пристъпи до отворената страна на павилиона и загледа излизащите групи. Алиандре и Арганда тръгнаха към своите участъци на лагера. Файле вървеше до Берелайн. Странно, двете си бъбреха. Миризмите им издаваха, че са сърдити, но думите им звучаха приятелски. Какви ги крояха тези двете?
Само няколко мокри петна по пода в палатката бяха останали от изтървания поднос. Какво ѝ ставаше на Мейгдин? Поведението ѝ беше смущаващо. Твърде често биваше последвано от някаква проява на силата на Тъмния.
— Милорд? — гласът бе предшестван от тихо покашляне. Перин се обърна и видя, че Балвер чака зад него, стиснал ръце пред себе си. Приличаше на плашило — от ония, които децата правят от пръчки и ги обличат с ризи и палта.
— Да? — попита Перин.
— Случайно подочух някои неща от, мм, известен интерес, докато посещавах схоларите в Кайриен.
— Казвай.
Балвер заговори тихо:
— Първо, милорд, изглежда, че Чедата на Светлината са в съюз със сеанчанците. Това вече е всеизвестно и се безпокоя, че силата пред нас е поставена да…
— Балвер — прекъсна го Перин. — Знам, че мразиш Белите плащове, но тази новина вече ми я каза сто пъти.
— Да, но…
— Нищо повече за Белите плащове — Перин вдигна ръка. — Освен ако не е конкретна новина за силата пред нас. Имаш ли нещо такова?
— Не, милорд.
— Добре тогава. Какво още искаше да ми кажеш?
Балвер не показа никакво раздразнение, но Перин успя да подуши разочарованието му. Светлината знаеше, че Белите плащове имаха много неща, за които да отговарят, и Перин не винеше Балвер, но наистина ставаше досадно.
— Добре, милорд — продължи Балвер. — Бих се осмелил да заявя, че приказките за желанието на Преродения Дракон да сключи мирен договор със Сеанчан не са безоснователни. Няколко източника сочат, че е склонявал техния водач към мир.
— Но какво все пак е направил на ръката си? — попита Перин, докато разпръскваше поредния образ на Ранд от погледа си.
— Какво имате предвид, милорд?
— Нищо.
— В добавка — каза Балвер, докато бъркаше в ръкава си, — има смущаващо много от тези, които се разпространяват между улични крадци, джебчии и разбойници из Кайриен — извади лист с рисунка на лицето на Перин. Приликата беше притеснителна. Перин го взе намръщено. На листа нямаше думи. Балвер му подаде втори, също като първия. Последва трети, този път с рисунка на Мат.
— Откъде ги взе? — попита Перин.