— Както казах, милорд, раздават ги в определени кръгове. Явно са обещани големи суми на всеки, който може да представи трупа ви, въпреки че не мога да определя кой би извършил плащането.
— И си ги намерил тези, докато си посещавал схоларите в школата на Ранд?
Съсухреното лице на писаря не издаде никакво чувство.
— Кой си ти всъщност, Балвер?
— Секретар. С известни умения в разкриването на тайни.
— Известни умения? Балвер, не съм те питал за миналото ти. Смятам, че един човек заслужава правото да започне на чисто. Но сега Белите плащове са тук, а ти имаш някаква връзка с тях. Трябва да знам каква е.
Балвер помълча. Стените на павилиона изпърхаха от вятъра.
— Предишният ми работодател беше човек, когото уважавах, милорд — заговори Балвер. — Беше убит от Чедата на Светлината. Някои от тях могат да ме разпознаят.
— Бил си шпионин за това лице значи? — каза Перин.
Устните на Балвер се изкривиха надолу.
— Просто притежавам способността да запомням факти, милорд.
— Да, и си много добър в това. Службата ти ми е полезна, Балвер. Радвам се, че си тук.
Мъжът замириса доволно.
— Ако мога да кажа, милорд… Наистина е приятно да работя за човек, който не гледа на информацията ми просто като на средство да предаде или да компрометира хората около себе си.
— Хм. Май трябва да започна да ти плащам по-добре — каза Перин.
Това предизвика у Балвер мирис на паника.
— Няма да е нужно.
— Би могъл да поискаш по-висока заплата от много благородници или търговци!
— Дребни и незначителни хора — отвърна Балвер и като че ли потрепери.
— Да, но все пак би трябвало да ти плащам повече. Разумно е. Ако наемеш способен помощник за ковачницата си и не му плащаш достатъчно добре, той ще впечатли редовните ти клиенти и ще отвори нова ковачница отсреща на улицата веднага щом може да си го позволи.
— О, но вие не разбирате, милорд — каза Балвер. — Парите не означават нищо за мен. Информацията — това е важното. Факти и разкрития… те са като бучки злато. Бих могъл да дам златото на обикновен банкер, за да го насече на монети, но предпочитам да го дам на майстор ювелир, за да направи нещо красиво.
— Моля ви, милорд, позволете ми да остана прост секретар. Виждате ли, един от най-лесните начини да се разбере дали някой не е това, което изглежда, е да провериш заплатата му — Балвер се изкиска. — Разкривал съм не един наемен убиец или шпионин по този начин, да. Никакво заплащане не е нужно. Възможността да работя с вас сама по себе си е заплащане.
Перин сви рамене, но кимна и Балвер се оттегли. Перин излезе от павилиона и пъхна рисунките в джоба си. Безпокояха го. Готов беше да се обзаложи, че такива има и в Андор, пуснати от Отстъпниците.
За първи път усети, че се чуди дали наистина не трябва цяла армия, за да го опази. Мисълта беше притеснителна.
Вълната чудовищни тролоци заля върха на хълма, преодоляла последните укрепления. Ръмжаха и виеха, дебелопръсти ръце раздираха черната пръст на Салдеа и стискаха мечове, копия, чукове, криваци и други грозни оръжия. Кръв капеше от зурлите на някои, при други широко отворени, твърде човешки очи се вторачваха иззад криви клюнове. Черните им брони бяха настръхнали от остри шипове.
Мъжете на Итуралд стояха в стегнат строй в подножието на задния склон на хълма. Беше заповядал долният лагер да се вдигне и да се оттегли колкото може по-далече на юг покрай брега. Междувременно войската се бе оттеглила от укрепленията. С голяма неохота бе отстъпил високия терен, но да бъде изтласкан надолу по стръмния склон при щурма щеше да е гибелно. Имаше място за отстъпление, тъй че щеше да го използва, след като укрепленията така и така вече бяха загубени.
Разположи войските си точно в подножието на хълма, близо до доскорошния долен лагер. Доманските войници носеха стоманени шлемове и бяха нагласили пиките си с долния край забит в пръстта за повече стабилност: стоманените върхове сочеха към вълната тролоци. Класическа защитна позиция: три реда пиконосци и щитоносци, пиките насочени нагоре, успоредно на склона. Когато първият ред пики убиеше тролок, отдръпваха се назад и издърпваха оръжията си, оставяйки вторият ред да пристъпи напред и да убива. Бавно, внимателно оттегляне, ред след ред.
Двойна редица стрелци отзад започна да мята стрели и те се забиваха вълна след вълна в Тварите на Сянката, събаряха тела по склона. Търкаляха се надолу, някои още крещяха, пръскаха черна кръв.
Един тролок с орлова глава издъхна на върха на пика пред самия Итуралд. Ръбовете на клюна на съществото бяха нащърбени, а главата му — с две свирепи очи — седеше върху бичи врат, перата бяха покрити с някакво тъмно мазно вещество. Чудовището крещеше, докато издъхваше, с плътен и много смътно птичи глас — издаваше гърлените звуци на тролокската реч.