— Задръж! — изрева Итуралд, обърна и подкара в тръс коня си покрай редицата пиконосци. — Дръжте строя, да ви изгори дано!
Тролоците връхлитаха надолу по склона и умираха на остриетата на пиките. Бяха твърде много и дори редуващата се тройна линия пики щеше да бъде преодоляна. Но пък това беше забавяща тактика. Зад тях останалите му бойци започваха отстъплението си. Щом отбранителните линии отслабнеха, Аша’ман щяха да поемат защитата и да спечелят време за пиконосците да се оттеглят.
Стига Аша’ман да можеха да намерят сили. Много ги беше притискал. Твърде много. Не знаеше границите на възможностите им както при обикновените бойци. Ако успееха да прекършат настъплението на тролоците, армията му щеше да отстъпи на юг. Отстъплението им щеше да ги отведе до безопасния Марадон, но нямаше да ги пуснат вътре. Онези вътре бяха отхвърляли всеки опит на Итуралд за връзка. „Не съдействаме на нашественици“, беше неизменният им отговор. Проклети глупаци.
Добре, тролоците най-вероятно щяха да се престроят около Марадон за продължителна обсада, което щеше да даде време на Итуралд и хората му да се оттеглят на по-защитима позиция.
— Дръж здраво! — извика отново Итуралд, докато минаваше покрай участъка, където натискът на тролоците бе започнал да дава резултати. На върха на едно от укрепленията горе на хълма дебнеше настръхнала глутница тролоци с вълчи глави, докато събратята им връхлитаха надолу пред тях. — Стрелци! — извика Итуралд и посочи.
Последва залп от стрели и разпръсна вълчите чудовища или „Умовете“, както бяха започнали да ги наричат Заклетите в Дракона в армията на Итуралд. Тролоците си имаха своите банди и организация, но мъжете му често говореха за отделните същества според външните им белези. „Рогата“ за козли, „Клюновете“ за ястреби, „Мишците“ за мечки. Онези с вълчите глави се смятаха за едни от по-интелигентните. Някои салдейци твърдяха, че са ги чували да говорят на човешки език, за да се пазарят или да измамят противниците си.
Итуралд вече знаеше много за тролоците. Човек трябва да познава противника си. За жалост имаше огромно разнообразие в тролокския разум и нрав. И имаше много тролоци, съчетаващи физически белези от различни видове. Итуралд дори бе видял едно извратено изчадие с пера на ястреб и рога на козел.
Тролоците горе се опитаха да се махнат от пътя на стрелите, но голяма глутница изгърбени зверове зад тях ги тласнаха с рев надолу по склона. Тролоците бяха страхливи същества обикновено, освен когато бяха гладни, но ако ги подкараха настървено в атака, се биеха добре.
Чезнещите щяха да последват тази начална вълна. Веднага щом стрелците изчерпеха стрелите си и тролоците омаломощяха хората долу. Итуралд не гореше от нетърпение да дочака това.
„Светлина — помисли си. — Дано да успеем да ги изпреварим.“ Аша’ман стояха в далечината и чакаха заповед. Жалко, че не бяха по-наблизо. Но не можеше да рискува. Бяха твърде ценна придобивка, за да ги хаби напразно.
За щастие първите редици на тролоците гинеха от ударите на пиконосците, труповете им се гърчеха и трупаха на стена пред пиките… а чудовищата отзад се препъваха и падаха върху кървящите останки на своите. Останалите салдейци на Итуралд щяха да препуснат като възпираща сила срещу всеки, който пробиеше през взривовете на Аша’ман. След това пиконосците трябваше да успеят да се оттеглят и да последват армията в отстъплението. Щом подминеха Марадон, можеха с помощта на портали да се отдръпнат до следващата си избрана позиция, горист проход на десетина левги на юг.
Хората му трябваше да успеят да се спасят. Трябваше. Светлина, колко мразеше да е принуден да командва едно твърде бързо отстъпление като това.
„Запази твърдост — каза си той, без да спира да язди и да призовава бойците да се държат. Важно беше да чуват гласа му. — Онова момче е Прероденият Дракон. Ще спази обещанието си.“
— Милорд! — извика някой и охраната на Итуралд се раздели, за да пропусне едно препускащо задъхано момче. — Милорд, лейтенант Лидрин!
— Падна ли? — попита Итуралд.
— Не, милорд. Той… — момчето посочи.
Линията на пиките наблизо напираше напред, към тролокската вълна, вместо да отстъпва.
— Какво прави, в името на Светлината?! — Итуралд смуши Утринен сплит натам. Белият кон препусна в галоп, охраната му и младият вестоносец поеха с него сред тътен на копита.