Чу виковете на Лидрин над грохота на бойното поле. Младият домански офицер беше отпред, в челото на линията, нападаше тролоците с меч и щит и ревеше яростно. Мъжете на Лидрин бяха около него, за да го защитят. Пиконосците зад тях стояха смутени и объркани.
— Лидрин, глупако! — Итуралд дръпна юздите.
— Елате! — изрева Лидрин, вдигнал меча си пред тролоците. Изсмя се като обезумял, лицето му бе оплискано с кръв. — Елате! Ще се изправя срещу всички ви! Мечът ми жадува!
— Лидрин! — закрещя Итуралд. — Лидрин!
Мъжът се озърна през рамо. Широко отворените му очи бяха пълни с безумно ликуване. Итуралд беше виждал това преди, в очите на войници, сражавали се твърде дълго и упорито.
— Ще умрем тук, Родел — извика Лидрин. — Но ще ги взема с мен! Един или двама поне! Ела с мен!
— Лидрин, върни се и…
Лейтенантът пренебрегна заповедта. Обърна се и натисна напред.
— Върнете хората му — изрева Итуралд и замаха с ръка. — Затворете линията на пиките! Бързо. Не можем да…
Тролоците връхлетяха. Лидрин падна сред дъжд от кръв. Хората му бяха твърде силно притиснати и се разцепиха в средата. Пиконосците стегнаха редиците, но юмрук тролоци се стовари върху тях. Някои чудовища паднаха.
Повечето не.
Щом видяха пробива в отбраната, тролоците нададоха вой. Прииждаха, катереха се по труповете и се хвърляха срещу пиките.
Итуралд изруга и пришпори Утринен сплит напред. Във война, както и в работата на полето, понякога трябва да нагазиш до коленете в калта. Охраната му яздеше около него и затваряше процепа. Въздухът ехтеше от грохота на метал в метал, от мъжки крясъци и рев на чудовища. Бойният му кон мразеше да е толкова близо до Твари на Сянката, но беше добре обучен — беше му дар от един от мъжете на Башийр. Беше заявил, че един пълководец на Граничните земи има нужда от животно, което се е било с тролоци. Итуралд благослови войника наум.
Боят беше брутален. Челният ред пиконосци и тези зад тях започнаха да се огъват. Итуралд чу за миг гласа на поелия командата Анкаер — крещеше на мъжете да стегнат редиците. Звучеше отчаяно. Лоша работа.
Итуралд завъртя меча в Чапла на дънер — форма при езда — и посече през гърлото един тролок с бича глава. Дъжд гноясала кафеникава кръв плисна от раната и съществото падна назад върху едно чудовище с глава на глиган. Голям червен щандарт с кози череп и огън зад него се издигна на билото. Символът на бандата Гоб’лин.
Итуралд обърна коня си и той скочи встрани от пътя на удар на брадва, после го сръга напред и заби меча си в хълбока на тролока. Край него Уелборн и Лехинен — двама от най-добрите му мъже — паднаха, защитавайки го отляво и отдясно. Светлината да изгори тролоците!
Цялата линия се разпадаше. Той и хората му бяха твърде малко, но повечето от силите му вече се бяха изтеглили. „Не, не!“ — помисли си Итуралд, докато се опитваше да се изтръгне от боя и да поеме отново командването. Но ако се отдръпнеше, тролоците щяха да пробият.
Трябваше да рискува. Готов беше за такъв проблем.
Прозвуча сигнал за отстъпление.
Итуралд замръзна, заслушан с ужас в измъчения звук, прокънтял над бойното поле. Роговете не трябваше да свирят, освен ако той или някой от охраната му не дадеше заповед лично! Беше твърде, твърде рано.
Някои от другите сигналисти чуха сигнала и го подеха, но други не. Виждаха, че е твърде рано. За жалост това беше по-лошо. Означаваше, че половината пиконосци започват да се оттеглят, а другата половина държат позициите си.
Редиците около Итуралд се скъсаха, мъжете се пръснаха, докато тролоците връхлитаха срещу тях. Беше разгром, най-тежкият разгром, който бе понасял. Пръстите му изтръпнаха.
„Ако паднем, Тварите на Сянката ще унищожат Арад Доман.“
Изрева, стисна юздите и препусна назад от връхлитащата орда тролоци. Оцелелите от охраната му го последваха.
— Хелмке, Кутарис — ревна Итуралд на двама от мъжете си, здрави дългокраки доманци. — Идете при конницата на Дурхен и им кажете да атакуват центъра веднага щом се появи отвор! Капре, към конницата на Алин. Заповядай му да атакува тролоците на източния фланг. Сорентин, иди при Аша’ман! Искам тролоците да горят!
Конниците препуснаха в галоп. Итуралд пое на запад, там, където пиконосците още се държаха. Започна да събира задните редици и ги поведе към огъващия се участък. Почти успя, но връхлетяха мърдраали, врязаха се като змии през редиците на тролоците, удариха с мълниеносна бързина, а отгоре се спусна ято драгхари.
Вече се биеше за живота си.
Около него бойното поле бе пълен хаос: разбити редици, развилнели се в търсене на лесна плячка тролоци, мърдраали, напиращи да ги отблъснат от пътя си и да щурмуват малкото останали на позиция пиконосци.