Гавин изчака. Стените бяха покрити с карти на Тар Валон, Андор, Кайриен и околните райони. Брин се подготвяше за война. Отметките по картите даваха ясно да се разбере, че според него рано или късно ще се наложи да брани Тар Валон от тролоците. Няколко карти показваха села отвъд северната част на провинцията и описваха укрепленията им — доколкото съществуваха — и предаността им на Тар Валон. Щяха да се използват за снабдителни бази и предни позиции. На друга карта имаше кръгове, очертаващи древни наблюдателни кули, укрепления и руини.
В изчисленията на Брин се долавяше някаква методична неизбежност и усещане за спешност. Не се канеше да строи укрепления, а да използва вече наличните. Смяташе за най-полезно да премести отряди в селата. Друга карта показваше напредъка в набора.
Едва сега, застанал тук, сред миризмата на мухъл от старата хартия и припукването на горящите свещи, Гавин почувства реалността на неизбежно предстоящата война. Щеше да дойде скоро. Дракона щеше да счупи печатите на затвора на Тъмния. Мястото, на което бе поканил Егвийн за среща, Полето на Мерилор, бе отбелязано с ярко червено на картите. Беше на север, на границата с Шиенар.
Тъмния. Развихрил се на воля над света. Светлина! Пред това личните проблеми на Гавин изглеждаха нищожни.
Брин довърши писмото, подсуши листа с пясък, сгъна го и посегна за восъка и печата си.
— Малко е късно за гостувания, синко.
— Знам, но помислих, че може да си буден.
— Е, буден съм — Брин капна от восъка върху писмото. — От какво имаш нужда?
— От съвет — отвърна Гавин и седна на едно от столчетата.
— Освен ако е как най-добре да разквартируваш група войници или как да укрепиш било на хълм, едва ли ще имам подходящ съвет. Но за какво искаш да поговорим?
— Егвийн ми забрани да я пазя.
— Сигурен съм, че Амирлин има своите основания — отвърна Брин и невъзмутимо подпечата писмото.
— Глупави — каза Гавин. — Тя си няма Стражник, а в Кулата има убиец. — „Един от Отстъпниците“, каза си наум.
— И двете неща са верни — рече Брин. — Но какво общо трябва да има това с теб?
— Тя се нуждае от закрилата ми.
— А помоли ли те за нея?
— Не.
— Точно така. Доколкото помня, тя не те е молила да дойдеш с нея и в Кулата, нито те е молила да вървиш след нея като кутре, изгубило господаря си.
— Но тя има нужда от мен! — каза Гавин.
— Интересно. Последния път, когато си помисли това, ти — с моя помощ — развали няколко недели нейни усилия да сплоти отново Бялата кула. Понякога, синко, нашата помощ е ненужна. Колкото и от сърце да я предлагаме или колкото и неотложна да ни изглежда.
Гавин скръсти ръце. Не можеше да се облегне на стената, за да не събори една карта с овощни градини в околностите на града. По някакви причини едно село край Драконова планина бе заградено с четири кръга.
— Значи ме съветваш да я оставя беззащитна, може би да забият нож в гърба ѝ.
— Не съм ти давал никакъв съвет — Брин се наведе над някакви доклади на бюрото си. Трепкащата светлина на свещите огря суровото му лице. — Само споделих наблюдения, макар че ми е любопитно как заключи, че трябва да я оставиш сама.
— Аз… Брин, тя е неразумна!
Брин се подсмихна лукаво, остави листовете на бюрото и се обърна към Гавин.
— Предупредих те, че съветът ми няма да е от голяма полза. Не съм сигурен дали съществуват отговори, които да те устройват. Но да попитам следното: какво точно искаш, Гавин Траканд?
— Егвийн — отвърна той мигновено. — Искам да бъда нейният Стражник.
— Е, кое по-точно?
Гавин се намръщи. Не го разбираше.
— Егвийн ли искаш, или искаш да си нейният Стражник? — поясни Брин.
— Да съм нейният Стражник, разбира се. И… добре, да се оженя за нея. Обичам я, Брин.
— Струва ми се, че това са две различни неща. Подобни, но отделни. Но освен нещата, свързани с Егвийн, какво точно искаш?
— Нищо — отвърна Гавин. — Тя е всичко.
— Е, това ти е проблемът.
— Как да ми е проблемът? Аз я обичам.
— Вече го каза — Брин го изгледа, с една ръка на бюрото, другата — отпусната на крака му. Гавин едва се удържа да не потрепери под този поглед. — Ти винаги си се поддавал на чувствата, Гавин. Като майка си и като сестра си. Импулсивен, никога пресметлив като брат си.
— Галад не е пресметлив — отвърна Гавин. — Той просто действа.
— Да — каза Брин. — Може би се изразих погрешно — Галад може да не е пресметлив, но не е импулсивен. Да си импулсивен означава да действаш, без да обмислиш грижливо. Галад отдава много мисъл на всичко. Може да действа бързо и решително, защото вече е решил какво да направи.