— Ах, каква загуба на време беше за мене това! Господарят ми настоява да общувам с такава сган! А тук намирам най-лошите!
Ноал се изкиска тихо.
— Да можеше вместо това — продължи драматично Том — да ме пратят в лагера на величествения, удивителния, несъкрушимия, прочутия Матрим Каутон! Тогава със сигурност щях да…
— Да ме изгори, Том — изпъшка Мат. — Не можеш ли да оставиш човек да си страда на спокойствие?
Том се засмя и махна на едно слугинче да им донесе пиене. Даде ѝ бакшиш и тихо я помоли да гледа любопитни уши да не се навъртат близо до камината.
— Сигурен ли си, че искаш срещата да е тук? — попита Ноал.
— Ще свърши работа — отвърна Мат. Не искаше да го виждат в лагера, да не би голамът да го потърси там.
— Добре тогава — рече Ноал. — Знаем къде е кулата и можем да стигнем там, стига Мат да осигури портал.
— Ще осигуря.
— Не можах да намеря някой, който да е влизал там обаче — продължи Ноал.
— Казват, че била обитавана от духове — рече Том и отпи от халбата си. — Според други била реликва от Приказния век. Казват, че стените били от стомана, без отвор. Всъщност намерих един син на вдовица на капитан, който чул веднъж, че някой намерил големи съкровища в кулата. Не каза как е влязъл обаче.
— Знаем как да влезем — заяви Мат.
— Историята на Олвер ли? — попита скептично Ноал.
— Това е най-доброто, което имаме. Играта и стихчетата за Аелфините и Еелфините. Хората някога са знаели за тях. Онези проклети сводове са доказателство за това. Тъй че са оставили играта и стихчетата като предупреждение.
— Тая игра не може да бъде спечелена, Мат — Ноал се почеса по сбръчканата си брадичка.
— Точно това е идеята. Трябва да измамим.
— А може би трябва да опитаме сделка — подхвърли Том и поглади намазания си с восък мустак. — Те все пак са дали отговори на въпросите ти.
— Скапано отчайващи отговори — изсумтя Мат. Не беше пожелал да каже на Том и Ноал за въпросите си — все още не им беше казал какво бе попитал.
— Но все пак са отговорили — рече Том. — Звучи ми сякаш имат някаква сделка с Айез Седай. Ако знаехме какво Айез Седай са имали и змиите и лисиците са поискали — причината да са готови на сделка, — то навярно бихме могли да го разменим срещу Моарейн.
— Стига все още да е жива — мрачно подхвърли Ноал.
— Жива е — заяви Том и се загледа право напред. — Светлината дано да го даде. Трябва да е жива.
— Знаем какво искат — Мат се загледа в пламъците.
— Какво? — попита Ноал.
— Нас — отвърна Мат. — Вижте, те могат да виждат какво ще се случи. Направиха го на мен, направили са го на Моарейн, ако онова писмо е някаква податка. Знаели са, че тя ще остави писмо за теб, Том. Знаели са го. И все пак са отговорили на въпросите ѝ.
— Може да са били длъжни — рече Том.
— Да, но не са длъжни да отговорят еднозначно — каза Мат. — С мен не го направиха. Отговорили са, като са знаели, че тя ще се върне при тях. И ми дадоха каквото ми дадоха, като са знаели, че аз също ще бъда притеглен обратно. Те ме искат. Искат нас.
— Не го знаеш със сигурност обаче — Том остави халбата на пода между краката си и извади лулата си. Вдясно от Мат няколко мъже подвикваха весело над игра на зарове. — Те може да отговарят на въпроси, но това не означава, че знаят всичко. Може да е като айезседайско прорицание.
Мат поклати глава. Съществата бяха натикали спомени в главата му. Допускаше, че са спомени на хора, докосвали кулата или влизали в нея. Аелфините и Еелфините притежаваха тези спомени и, да го изгори дано, сигурно притежаваха и неговите. Възможно ли бе да го наблюдават, да виждат през очите му?
Отново съжали за медальона си, макар че нямаше да му свърши никаква работа срещу тях. Те не бяха Айез Седай — не прибягваха до преливането.
— Те наистина знаят безброй неща, Том. Наблюдават. Няма да ги изненадаме.
— Което ги прави трудни за надвиване значи — Том разпали лулата си. — Не можем да спечелим.
— Освен ако не нарушим правилата — повтори Мат.
— Но те ще знаят какво правим — отвърна Том, — ако това, което казваш, е вярно. Тъй че трябва да се пазарим с тях.
— А какво казва Моарейн, Том? В онова писмо, дето го четеш всяка нощ.
Том пуфна с лулата и вдигна разсеяно ръка към джоба си, където пазеше писмото.
— Казва да помним каквото знаем от играта.
— Тя знае, че няма начин да спечелим, ако се пазарим с тях — рече Мат. — Никакви размени, Том, никакви сделки. Влизаме с бой и не напускаме, докато не я получим.