В караулното я посрещна плешивият мустакат Реналд Мейсър, дежурният сержант, як мъж със спокоен нрав. Биргит винаги беше мислила, че трябва да е в някой дюкян и да прави обувки. Но гвардията приемаше всякакви типове, а надеждността често бе по-важна от умението с меча.
— Капитан-генерале! — възкликна той, щом отвори вратата. — Какво правите тук?
— Мокря се — сопна се тя.
— Олеле! — той се отдръпна, за да ѝ направи път да влезе.
Около една маса седяха трима гвардейци и хвърляха зарове, до тях отворената печка гълташе цепеници и топлеше чай. На зарове с войниците играеше и някакъв жилав мъж с черен шал, увит почти до носа му. Облеклото му беше опърпано, главата покрита със сплъстена мокра кафява коса, щръкнала във всички посоки. Две кафяви очи се стрелнаха към Биргит над шала и мигом се отместиха.
Биргит смъкна наметалото си и изтръска дъждовната вода.
— Това е вашият нарушител, предполагам?
— Ами, да — отвърна сержантът. — Вие как чухте за това?
Тя изгледа нарушителя.
— Опитал се е да се промъкне на дворцовия терен, а вие играете на зарове с него?
— Ами, милейди…
— Не съм лейди. — „Не и този път поне.“ — Изкарвам си сама прехраната.
— Ъъ, да — продължи Мейсър. — Ами, той си предаде меча с охота и наистина не изглежда опасен. Просто още един просяк, дошъл за трохи от кухните. Съвсем мил човек. Рекохме да го пуснем да се стопли, преди да го пратим отново навън в това време.
— Просяк? С меч?
Сержант Мейсър се почеса по главата.
— Вярно, това наистина е малко странно.
— С този свой чар би могъл да свиеш шлема на генерал на бойното поле, а, Мат? — рече тя.
— Мат ли? — отвърна той. — Нещо си се объркала, мила жено. Името ми е Гарард, обикновен просяк съм, с много интересно минало, ако искаш да чуеш за…
Тя го изгледа строго.
— О, скапана пепел, Биргит — измрънка той и смъкна шала от лицето си. — Исках само да се постопля.
— И да обереш хората ми.
— Една приятелска игра никога не вреди на човек — каза Мат.
— Освен ако е с теб. Виж, защо все пак се промъкваш в двореца?
— Много проклета работа ми отне, докато влязох предния път — отвърна Мат и се изправи в стола си. — Помислих си, че мога да я пропусна този път.
Сержант Мейсър гледаше ококорено Биргит.
— Познавате ли този мъж?
— За съжаление. Можете да го освободите под моя охрана, сержант. Ще се разпоредя да се погрижат добре за господин Каутон.
— Господин Каутон ли? — попита един от мъжете. — Имате предвид Принца на Гарваните?
— Ох, да му се не види… — измърмори Мат, докато ставаше и вдигаше „тояжката“ си. — Много благодаря — каза сухо на Биргит и си навлече палтото.
Тя си заметна наметалото и отвори вратата, докато един от гвардейците подаваше на Мат меча му с колана. Откога Мат носеше къс меч? Сигурно за да отклони вниманието от кривака.
Двамата излязоха под дъжда и Мат затегна колана с меча.
— Принц на Гарваните, а? — попита тя.
— Не искам да говоря за това.
— Защо не?
— Защото бездруго ставам вече скапано прекалено известен и е опасно за мен, затова.
— Почакай само славата да те последва през поколенията — рече тя, погледна към небето и примигна, щом една дъждовна капка я перна право в окото.
— Хайде да ходим да награбим халбите — рече Мат и тръгна към портата.
— Чакай. Не искаш ли да се видиш с Елейн?
— Елейн ли? Кръв и пепел, Биргит, дойдох да говоря с теб. Защо мислиш, че се оставих на ония стражи да ме хванат? Искаш ли да пием, или не?
Тя се поколеба, после сви рамене. След като бе поставила на дежурство Кайла на свое място, официално бе излязла в почивка. Знаеше една доста прилична кръчма само на две улици от двореца.
— Добре — Биргит махна на стражите и поведе Мат по дъждовната улица. — Но ще трябва да си взема мляко или чай вместо ейл. Не сме сигурни дали пиенето на Стражника може да е лошо за бебетата или не — усмихна се, щом си представи как след представлението Елейн говори на съюзниците си пияна. — Макар че ако ѝ завъртя главата, може да е добро отмъщение за някои неща, които ми направи.
— Не знам защо позволи да те обвърже преди всичко — каза Мат. Улицата бе почти празна и осветената кръчма напред изглеждаше подканяща.
— Нямах думата по въпроса — отвърна тя. — Но не съжалявам. Ти наистина ли се вмъкна в двореца, за да се срещнеш с мен?
— Имам няколко въпроса.
— За какво?
Той отново омота нелепия шал около лицето си. Беше скъсан по средата, забеляза Биргит.