— За разни неща, които знаеш само ти.
Мат беше един от малцината, които знаеха коя всъщност е тя. Едва ли имаше предвид…
— Не — отсече тя. — Не искам да говоря за това.
— Кръв и пепел, Биргит! Трябва ми информация. Хайде, заради старото ни приятелство.
— Разбрахме се да си пазим тайните.
— И аз не дрънкам за твоите — бързо отвърна Мат. — Но виж, има го тоя проблем.
— Какъв проблем?
— Кулата Генджей.
— Това не е проблем — каза тя. — Стоиш настрана от нея.
— Не мога.
— Разбира се, че можеш. Това е една проклета сграда, Мат. Не може просто да те подгони.
— Много смешно. Виж, би ли ме изслушала поне, на халба? С, ъъ, мляко. Аз черпя.
Тя се спря за миг, после въздъхна.
— Скапано вярно, ти черпиш.
Гостилница „Голямото скитане“ беше претъпкана повече от обичайното заради дъжда. Гостилничарят обаче беше приятел на Биргит и нареди на пазача да изхвърли пияния, захъркал в едно от сепаретата.
Тя му подхвърли една монета за благодарност и той ѝ кимна с грозната си глава — липсваха му няколко зъба, едно око и повечето от косата, обаче пак беше най-хубавият мъж в кръчмата. Биргит вдигна два пръста да поръча пиене — той знаеше, че напоследък пие само мляко — и махна на Мат към сепарето.
— Май не бях виждал по-грозен човек от тоя гостилничар — каза Мат, докато сядаха.
— Не си живял достатъчно дълго — отвърна тя, облегна се на стената и качи ботушите си на масата. Мат седна малко встрани от тях. — Ако Снерт беше няколко години по-млад и ако някой се беше сетил да му счупи носа на няколко места, можеше да си помисля за него. Има чудесни гърди, хубави и обрасли с къдрави косъмчета. Страшно е приятно да заровиш пръсти в тях.
Мат се ухили.
— Споменавал ли съм ти някога колко е шантаво да пиеш с жена, която приказва така за мъже?
Тя сви рамене.
— Генджей. Защо в името на Ушите на Нормад искаш да ходиш там?
— Чии уши? — попита Мат.
— Няма значение. Отговори ми.
Мат въздъхна и взе небрежно халбата си от слугинчето, което му я поднесе. Нетипично за него, пропусна да го плесне по задника, въпреки че все пак го изгледа похотливо, докато се отдалечаваше.
— Проклетите змии и лисици държат едно скъпо за мен лице — рече той, смъкна малко шала и удари яка глътка.
— Остави го това лице. Не можеш да го спасиш, Мат. Щом е било толкова глупаво да влезе в селението им, значи не е лице, а тъп задник. И си заслужава да го спраскат.
— Жена е — каза Мат.
„Аха — помисли Биргит. — Проклет глупак. Героичен, но все пак глупак.“
— Не мога да я оставя — продължи Мат. — Задължен съм ѝ. Освен това един мой добър приятел ще влезе все едно дали аз го искам, или не. Трябва да помогна.
— Значи ще ви задържат и тримата — каза Биргит. — Виж, ако влезете през порталите, ще сте заклещени от договорите. Те ви предпазват в известна степен, но също така ви ограничават. Изобщо няма да стигнете до нещо полезно, ако влезете през един от сводовете.
— А ако влезеш по другия начин? — попита Мат. — Ти каза на Олвер как да отвори кулата.
— Защото му разказвах приказка за приспиване! Светлина, изобщо не помислих, че вие, тъпаци, ще се опитате да влезете!
— Но ако все пак влезем така, можем ли да я намерим?
— Може би — отвърна Биргит. — Но няма. Договорите няма да са в сила, тъй че Аелфините и Еелфините може да ви пуснат кръв. Обикновено човек трябва да се притеснява само от хитрините с ями и въжета, тъй като те не могат да… — млъкна и го погледна. — Тебе там ли те бесиха все пак?
Мат се изчерви и заби поглед в питието си.
— Би трябвало да сложат някаква проклета табела на ония входове. „Тука бесят“ например.
Биргит изсумтя. Бяха говорили за спомените, които имаше Мат. Би трябвало да се е сетила и сама.
— Ако влезеш по другия начин, вероятно също ще го опитат. Проливането на кръв във владението им може да има странни ефекти. Ще се опитат да счупят кокалите ти с падане или да те упоят и приспят. И ще спечелят, Мат. Това е техният свят.
— А ако измамим? — попита той. — Желязо, музика, огън.
— Това не е мамене. Това е да си умен. Всеки с малко пипе в главата, който влезе в кулата, ги носи тия неща. Но само един от хиляда успява да излезе, Мат.
Той се поколеба, после извади от джоба си шепа монети.
— Какъв според теб е шансът, че ако ги хвърля тези, всички ще паднат на ези? Едно на хиляда?
— Мат…
Той ги метна високо над масата. Изсипаха се на дъжд и се пръснаха по масата. Нито една не отскочи и не се изтъркаля на пода.