— Отиде да разследва едно нарушение при портите, ваше величество — каза Кайла. — Уведомиха ме, че не е било нищо сериозно. Онзи наемнически капитан, който дойде да ви посети по-рано, се опитал да се промъкне в района на двореца. Капитан Биргит го разпитва.
Елейн повдигна вежда.
— Имаш предвид Матрим Каутон?
Жената кимна.
— И тя го „разпитва“?
— Така чух, ваше величество — отвърна Кайла.
— Това означава, че са излезли навън да пият — въздъхна Елейн. Светлина, лош момент беше за това.
Или пък беше добър? Биргит не можеше да възрази на плана ѝ за Черната Аджа, ако беше навън с Мат. Елейн усети, че се усмихва.
— Капитан Бент, елате с мен — напусна театралните помещения и влезе в същинския дворец. Жената тръгна с нея, като махна на отряда гвардейки, застанали в коридора, да ги последват.
Елейн се усмихна наум и зараздава заповеди. Една от гвардейките затича да ги разнесе, макар да изглеждаше объркана. Елейн се запъти към покоите си и седна да помисли. Трябваше да действа бързо. Биргит беше в кисело настроение — можеше да го усети през връзката.
Скоро дойде един слуга, понесъл широко и дълго черно наметало. Елейн стана, заметна си го и посегна да прегърне Извора. Нужни ѝ бяха три опита! Кръв и пепел, да си бременна беше отчайващо понякога.
Запреде сплитове на Огън и Въздух около себе си, а с помощта на Огледалото на Мъглите се направи да изглежда по-висока и по-внушителна. Донесе сандъчето си за бижута и извади малка костена статуетка на седяща жена, загърната в собствената си коса. С помощта на ангреала привлече в себе си толкова от Единствената сила, колкото посмя. За всяка способна да прелива, която я погледнеше, щеше да изглежда наистина внушителна.
Хвърли поглед през рамо към гвардейките. Явно бяха объркани, дори неволно бяха стиснали дръжките на мечовете си.
— Ваше величество? — попита Кайла.
— Как изглеждам? — каза Елейн и дръпна няколко сплита, за да направи гласа си по-дълбок.
Кайла се ококори още повече.
— Като оживял буреносен облак, ваше величество.
— Впечатляващо значи? — попита Елейн и трепна от опасното, нечовешко почти звучене на гласа си. Съвършено!
— Бих казала — отвърна мършавата гвардейка и се потърка с ръка по брадичката. — Макар че тези пантофки развалят ефекта.
Елейн погледна надолу и изруга, като видя розовата коприна. Запреде още и накара ходилата ѝ в пантофките да изчезнат. Сплитът щеше да създаде впечатлението, че се рее във въздуха, загърната в пулсиращо було от мрак, с наметалото и ивиците черен плат пърхащи около нея. Лицето ѝ бе напълно скрито в чернилката. За да подсили ефекта, сътвори и две смътно проблясващи точици червено там, където трябваше да са очите ѝ. Като въглени, излъчващи тъмнопурпурна светлина.
— Светлината да ни пази дано — прошепна една от гвардейките.
Елейн кимна. Сърцето ѝ заби по-бързо от възбуда. Не беше притеснена. Щеше да е в безопасност. Видението на Мин гарантираше това. Отново превъртя плана в ума си. Беше стабилен. Но имаше само един начин да го провери със сигурност.
Извърна сплитовете и ги затегна. След това се обърна към охраната си.
— Загасете светлините и останете съвършено неподвижни. Ще се върна скоро.
— Но… — почна Кайла.
— Това е заповед — отсече Елейн. — Длъжна си да се подчиниш.
Червенокосата се поколеба. Сигурно знаеше, че Биргит изобщо нямаше да позволи това да се случи. Но Кайла не беше Биргит, за щастие, така че се подчини и лампите бързо бяха угасени.
Елейн бръкна в джоба си, извади медальона с лисичата глава, истинския, и го стисна в шепата си. Пое си дълбоко дъх и отвори портал. Светлата ивица бе ярка в затъмнената стая; засия и ги окъпа в смътно сияние като лунна светлина. Отваряше се към друга стая, също толкова затъмнена.
Елейн пристъпи през портала и се озова в тъмницата на двореца, в една от килиите. В другия край, до грубата врата с малко прозорче, покрито с решетки, което пропускаше единствената светлина във влажната килия, беше коленичила жена. Вдясно от Елейн имаше малък нар, а отляво ведро вместо нощно гърне. Стаичката миришеше на плесен и човешки изпражнения, съвсем ясно се чуваше стържене на плъхове наблизо. Все пак изглеждаше твърде луксозна квартира за жената пред нея.
Елейн пресметливо бе избрала точно Чезмал. Жената като че ли бе имала някаква власт сред Черните и бе достатъчно силна, за да ѝ се кланят повечето от другите. Но също така ѝ се беше сторила по-податлива на страсти, отколкото логична, когато се беше срещнала с нея за последен път.
За щастие номерът подейства. Чезмал се хвърли по очи върху покрития със слама под на килията и възкликна: