Само да имаше такава! Едва можеше да стои на краката си. Задържането на Извора беше трудно. Тя отстъпи назад, като задържа Елдрит между себе си и Мелар. Очите му пробягаха към изящната като статуетка жена, която висеше на половин педя над пода, с ръце, стегнати до хълбоците от Въздух. С рязко движение Мелар скочи напред и ѝ преряза гърлото.
Елейн се сепна и заотстъпва.
— Съжалявам — каза Мелар и едва след миг Елейн осъзна, че говори на Елдрит. — Но заповедите са си заповеди — след тези думи се наведе и заби камата си в неподвижното тяло на Темайле.
Не можеше да избяга с медальоните! С внезапен изблик на сила Елейн извлече от Извора и втъка Земя. Дръпна със сплита в тавана над Мелар. Камъните се разклатиха и западаха, той изрева, покри главата си с ръце и клекна. Нещо издрънча. Метал върху камък.
Коридорът се разтресе, посипа се прах. Дъждът от камъни отнесе Мелар назад, но пак камъните ѝ попречиха да го догони и той изчезна нагоре по стълбището отдясно. Елейн се смъкна на колене, изцедена напълно. Изведнъж видя между нападалите от тавана камъни нещо лъскаво. Късче сребрист метал. Единият медальон.
Затаила дъх, тя го сграбчи. Благословена Светлина, Изворът не я напусна. Мелар бе избягал с копието, изглежда, но тя все още имаше оригинала.
Въздъхна, седна на пода и отпусна гръб на студената каменна стена. Искаше ѝ се да потъне в забрава, но с усилие прибра медальона и остана будна, докато не дотича Биргит.
Мат пристъпи в коридора след нея, увил лицето си с шал, мократа му кафява коса бе сплъстена. Очите му шареха насам-натам, кривакът му бе готов за удар.
Биргит коленичи до Елейн.
— Добре ли си?
Елейн кимна уморено.
— Измъкнах се от това. — „Донякъде.“ — Случайно да си направила услуга на света и да си убила Мелар на влизане?
— Мелар ли? — попита разтревожено Биргит. — Не. Елейн, по роклята ти има кръв.
— Добре съм — отвърна тя. — Наистина. Бях Изцерена.
Значи Мелар бе на свобода.
— Бързо. Претърсете коридорите. Стражите и Родственичките, които пазеха тук…
— Намерихме ги — каза Биргит. — Натикани в дъното на стълбищната шахта. Мъртви. Елейн, какво стана?
До нея Мат претърсваше трупа на Темайле. Вече бе видял раната от камата в гърдите ѝ.
Елейн притисна корема си с ръце. Бебетата ѝ щяха да са добре, нали?
— Направих нещо много глупаво, Биргит, и знам, че ще ми се караш. Но преди това би ли ме отнесла в покоите ми? Мисля, че Мелфейн трябва да ме прегледа. Просто за всеки случай.
Час след неуспешния опит за покушение над Егвийн Гавин стоеше сам в една малка стая в покоите на Амирлин. Бяха го освободили от сплитовете, които го държаха вързан, и му бяха казали да стои кротко.
Най-сетне Егвийн влезе и каза:
— Седни.
Гавин се поколеба, но свирепият поглед, който му хвърли тя, можеше да запали свещи. Той седна на трикракото столче. Малката стая побираше няколко дрешника и скринове. Вратата водеше към по-голямата дневна, където го бяха пленили със сплитове. Друга врата от нея отвеждаше към спалнята на Егвийн.
Егвийн затвори вратата и ги отдели от многото стражи, Стражници и Айез Седай, които се трупаха отвън. Разговорите им се процеждаха през вратата в приглушено бръмчене. Егвийн все още носеше червено и златно, в тъмната ѝ коса бяха вплетени златни нишки. Страните ѝ бяха зачервени от гняв. Гняв към него. Това я правеше дори още по-красива.
— Егвийн, аз…
— Осъзнаваш ли какво направи?
— Проверих да видя дали жената, която обичам, е в безопасност, след като открих убиец пред вратата ѝ.
Тя скръсти ръце под гърдите си. Можеше почти да усети зноя на гнева ѝ.
— Ревовете ти привлякоха половината Бяла кула. Видяха те пленен. Убиецът вероятно вече знае за сплитовете ми.
— Светлина, Егвийн! Говориш все едно, че съм го направил нарочно. Само се опитах да те защитя.
— Не помолих да ме защитаваш! Помолих те за подчинение! Гавин, не разбираш ли каква възможност пропуснахме? Ако не беше подплашил Месаана, тя щеше да влезе в капаните ми!
— Не беше от Отстъпниците — каза Гавин. — Беше мъж.
— Каза, че не си могъл да видиш лицето и да различиш фигурата, защото е била замъглена.
— Е, да. Но той се биеше с меч.
— А една жена не може да борави с меч, така ли? Ръстът на лицето, което си видял, показва, че е било жена.
— Може би, но една от Отстъпниците? Светлина, Егвийн, ако е била Месаана, щеше да прибегне до Силата и да ме изгори на прах!