— Още една причина, поради която трябваше да ми се подчиниш — каза Егвийн. — Може би си прав — може наистина да е бил някой от слугите на Месаана. Мраколюбец или Сив. Ако е било така, щях да го пленя и да науча за кроежите ѝ. И, Гавин, ако все пак беше намерил Месаана? Какво щеше да можеш да направиш.
Той заби поглед в пода.
— Казах ти, че съм взела предпазни мерки — продължи тя. — И ти въпреки това не се подчини! И сега, заради това, което направи, убийцата знае, че я очаквах. Следващия път ще е по-внимателна. Колко живота според теб ще ни струва това, което направи току-що?
Гавин стискаше зъби и юмруци. Трябваше да се чувства засрамен, но единственото, което изпитваше, беше гняв. Гняв, който не можеше да обясни — разочарование от себе си, но най-вече от Егвийн затова, че бе превърнала една искрена грешка в повод за лична обида.
— Струва ми се, че ти изобщо не искаш Стражник — каза той. — Защото ще ти кажа, Егвийн, ако не можеш да търпиш да те пазят, никой мъж няма да го прави.
— Вероятно си прав — отвърна тя сухо. Полите ѝ изшумоляха, когато се обърна и отвори вратата към коридора. Излезе и я затвори. Не чак затръшна.
Гавин стана и сдържа подтика си да изрита вратата. Светлина, каква каша беше забъркал!
Чуваше Егвийн през вратата, как отпрати зяпачите да си лягат и заповяда на стражата на Кулата да е дваж по-бдителна. Това навярно беше за показ. Знаеше, че убиецът няма да опита отново скоро.
Реши да си тръгне, отвори вратата и излезе. Егвийн го видя, но не му каза нищо, вместо това заговори сухо със Силвиана. Червената го удостои с поглед, от който щеше да потрепери и скала.
Гавин подмина неколцина стражи, които обаче го изгледаха с уважение. Доколкото знаеха, беше предотвратил опит за покушение над Амирлин. Той кимна на войнишките им поздрави. Чубайн стоеше наблизо и оглеждаше ножа, който трябваше да го порази в гърдите.
Вдигна го към Гавин и попита:
— Виждал ли си някога нещо такова?
Гавин го взе и го огледа. Беше балансиран за мятане, с тънко стоманено острие, което приличаше донякъде на издължен пламък на свещ. В средата бяха инкрустирани три малки камъчета с цвят на кръв.
— Що за камък е това? — попита той и вдигна ножа към светлината.
— Никога не съм виждал такъв.
Гавин обърна няколко пъти ножа в ръката си. Нямаше никакви надписи или резба.
— Това за половин дъх щеше да ми вземе живота.
— Можеш да го задържиш, ако искаш — каза Чубайн. — И да попиташ хората на Брин дали са виждали нещо такова. Намерихме още един такъв по-натам по коридора.
— И той беше насочен към сърцето ми — Гавин затъкна ножа в колана си. — Благодаря ти. Имам подарък за теб в замяна.
Чубайн повдигна вежда.
— Оплакваше се за хората, които си загубил — каза Гавин. — Е, аз имам няколко войници, които мога твърдо да препоръчам.
— От армията на Брин ли? — попита намръщено Чубайн. Като много други от гвардията на Кулата, той все още гледаше на армията на Брин като на съперничеща сила.
— Не. Мъже, верни на Кулата. Някои от тези, които се обучаваха за Стражници и се биха с мен на страната на Елайда. Сега се чувстват отхвърлени и биха предпочели да станат войници вместо Стражници. Ще съм ти благодарен, ако им предложиш дом. Стабилни мъже са, и чудесни воини.
Чубайн кимна.
— Прати ги при мен.
— Ще дойдат утре — каза Гавин. — Моля те само за едно. Опитай се да не ги разделяш. Много неща преживяха заедно. Връзката помежду им им дава сила.
— Не би трябвало да е трудно — отвърна Чубайн. — Десета рота на Кулата бе унищожена почти до крак от проклетите сеанчанци. Ще пратя няколко офицери ветерани на момчетата ти и ще сформирам от тях новата рота.
— Благодаря ти — Гавин кимна към покоите на Егвийн. — И ми я пази, Чубайн. Струва ми се, че е решила на всяка цена да се остави да я убият.
— Вечното ми задължение е да опазя и съхраня Амирлин. Но ти къде ще бъдеш?
— Тя даде ясно да се разбере, че не иска Стражник — отвърна Гавин. Умът му се отнесе към нещата, казани по-рано от Брин. Какво искаше — освен Егвийн? Може би беше време да го разбере. — Мисля, че е крайно време да посетя сестра си.
Чубайн кимна и Гавин си тръгна. Отби се в казармата и си събра вещите — всъщност бяха само дрехи за смяна и едно зимно наметало, — след което отиде да си оседлае коня.
Егвийн поддържаше на дежурство по една Сестра непрекъснато. Айез Седай за тази нощ — дребничка Зелена, казваше се Нимри — не го попита нищо. Направи му портал към един хълм на около час път от Кемлин.