— Какво?! — попита Елейн.
— Една неделя — заяви Мелфейн и размаха пухкавия си пръст пред носа ѝ. — Няма да ставате от леглото една неделя.
Елейн примига стъписана и умората ѝ се изпари на мига. Мелфейн се усмихна ведро, след като я бе осъдила на това невъзможно наказание. На легло? Цяла неделя?!
Биргит стоеше на прага, Мат бе някъде зад нея. Беше излязъл за прегледа на Мелфейн, но иначе се въртеше около Елейн почти толкова загрижен за нея като Биргит. Човек нямаше да разбере колко са загрижени и двамата от начина, по който си говореха обаче — непрекъснато се ругаеха и всеки се опитваше да затапи другия. Елейн даже беше научила няколко нови ругатни. Кой да знае, че и стоножките ги правят онези неща?
Бебетата ѝ бяха в безопасност, доколкото Мелфейн можеше да прецени. Това бе важната част.
— Отдих в леглото е невъзможен, разбира се — каза Елейн. — Имам твърде много работа.
— Е, ще се наложи да се върши в леглото — отвърна Мелфейн с учтив, но напълно неумолим глас. — Тялото ви и детето са понесли голямо напрежение. Трябва им време, за да се възстановят. Ще ви посещавам и ще се погрижа да поддържате стриктна диета.
— Но…
— Няма да слушам оправдания — прекъсна я Мелфейн.
— Аз съм кралицата! — заяви раздразнена Елейн.
— А аз съм акушерката на кралицата — отвърна все така спокойно Мелфейн. — Няма и един войник или слуга в този дворец, който да не ми помогне, ако реша, че здравето ви — и здравето на детето ви — е изложено на риск — погледна Елейн в очите. — Държите ли да подложите думите ми на проверка, ваше величество?
Елейн се присви боязливо, като си представи как собствената ѝ гвардия ѝ забранява да излезе от покоите си. Или още по-лошо, как я връзват за леглото. Погледна Биргит, но в отговор получи само едно доволно кимване. „Не е повече, отколкото заслужаваш“, сякаш казваше това кимване.
Отпусна се отчаяна в леглото. Беше огромно, с четири пилона и балдахин в червено и бяло. Стаята бе украсена богато с блестящи ваяния от кристал и рубин. Великолепен позлатен затвор. Светлина! Това не беше честно! Придърпа предницата на нощницата си.
— Виждам, че няма да прибегнете до проверка — каза Мелфейн и стана от ръба на леглото. — Проявявате благоразумие — кимна към Биргит. — Ще ви позволя среща с капитан-генерала да обсъдите събитията от тази вечер. Но не повече от половин час, имайте предвид. Няма да позволя да се изтощите!
— Но…
Мелфейн отново размаха пръст.
— Половин час, ваше величество. Вие сте жена, а не товарно добиче. Имате нужда от отдих и грижи — обърна се към Биргит. — Не я ядосвайте ненужно.
— Не бих си го и помислила — каза Биргит. Гневът ѝ най-сетне започваше да затихва, заместен от насмешка. Непоносима жена.
Мелфейн се оттегли във външната стая. Биргит остана на прага и изгледа Елейн с присвити очи. Някакво недоволство все още вреше и кипеше по връзката. Двете се гледаха дълго.
— Какво да правим с теб, Елейн Траканд? — най-сетне попита Биргит.
— Да ме заключите в спалнята ми, както изглежда — сопна се Елейн.
— Нелошо решение.
— И вечно ли ще ме държите тук? — попита Елейн. — Като Гелфина, от историите, заключена за хиляда години в забравената кула?
Биргит въздъхна.
— Не. Но около шест месеца някъде може би ще поуталожи малко яда ми.
— Нямаме време за това — отвърна Елейн. — Нямаме никакво време. Рисковете трябва да се поемат.
— Рискове, включващи кралицата на Андор да тръгне сама срещу цяла тълпа от Черната Аджа? Ти си като някой кръвожаден идиот на бойното поле, връхлитащ пред другарите си без приятеля с щита до него, който да пази гърба му!
Елейн примига, стъписана от гнева ѝ.
— Не ми ли вярваш, Елейн? — попита Биргит. — Искаш да се отървеш от мен, ако можеш ли?
— Какво?! Не! Разбира се, че ти вярвам.
— Тогава защо не ми позволяваш да ти помагам? Не би трябвало да съм тук сега. Нямам никаква друга цел освен тази, която ми предложиха обстоятелствата. Ти ме направи свой Стражник, но не ми позволяваш да те защитавам! Как мога да съм твоят телохранител, като не ми казваш кога се излагаш на опасност?
Искаше ѝ се да дръпне завивките и да се скрие от тези очи. Как можеше Биргит да е тази, която се чувства така наранена? Елейн беше ранената!
— Ако това изобщо означава нещо за теб, не възнамерявам да го правя отново.
— Да. Но ще направиш нещо друго, също толкова безразсъдно.