Аша’ман и Айез Седай се бяха потрудили да Изцерят хората на Итуралд, но можеха да обърнат внимание само на най-тежко ранените. Той кимна на Антаил, който работеше с ранените в един ограден с въжета район на площада. Антаил не го видя обаче — беше съсредоточен, запотен и боравеше със Силата, за която Итуралд не искаше и да мисли.
— Сигурен ли си, че искаш да ги видиш? — попита Йоели. Носеше дълго конническо копие с вързан на върха триъгълен черно-жълт флаг. Салдейците тук го наричаха Знамето на предателя.
Градът бе настръхнал от враждебност, различни групи салдейци се гледаха едни други мрачно. Мнозина носеха усукани ивици черен и жълт плат, вързани на ножниците на мечовете си. Та тъкмо те кимаха на Йоели.
„Деся гаване циерто куендар исаин карентин“, помисли Итуралд. Фраза на Древната реч. Означаваше „Едно решително сърце струва колкото десет спора.“ Можеше да се досети какво означава това знаме. Понякога човек просто знае какво трябва да направи, макар и да изглежда погрешно.
Повървяха по улиците още малко. Марадон бе като повечето градове в Граничните земи: прави стени, четвъртити здания, тесни улици. Къщите приличаха на укрепени цитадели, с малки прозорци и здрави врати. Улиците криволичеха в странни посоки и нямаше никакви сламени покриви — само каменни плочи против пожари. Засъхналата кръв на няколко ключови пресечки трудно се забелязваше на фона на тъмния камък, но Итуралд знаеше какво да търси. Йоели се бе притекъл на помощ на бойците му след боеве между салдейците.
Стигнаха до невзрачна на вид сграда. Външен човек нямаше по какво да разбере, че точно този дом е на Врам Торкумен, далечен братовчед на кралицата, назначен за владетел на града в нейно отсъствие. Войниците на вратата носеха жълто и черно. Отдадоха чест на Йоели.
Итуралд и Йоели влязоха и се изкачиха на третия етаж по тясно стълбище. В почти всяко помещение имаше войници. На горния етаж четирима войници със „Знамето на предателя“ пазеха обкована със злато врата. Коридорът бе тъмен: тесни прозорци, пътека в черно, зелено и червено.
— Нещо за докладване, Таран? — попита Йоели.
— Нищо, сър — отвърна мъжът и отдаде чест. Имаше дълги мустаци и краката му бяха криви като на човек, рядко слизащ от седлото.
Йоели кимна и каза:
— Благодаря ти, Таран. За всичко, което правиш.
— Аз съм с вас, сър. И ще съм с вас до края.
— Дано държиш очите си на север, а сърцето си на юг, приятелю — каза Йоели, пое дълбоко дъх и отвори вратата. Итуралд го последва.
Салдеец с широк пурпурен халат седеше до камината и държеше чаша вино. Жена с изящна рокля седеше срещу него и бродираше. Никой от двамата не вдигна очи.
— Лорд Торкумен — заговори Йоели. — Това е Родел Итуралд, водачът на доманската армия.
Мъжът до камината въздъхна над чашата вино.
— Не чукаш, не изчакваш първо да ти позволя да влезеш, идваш в час, когато съм казал, че имам нужда от усамотение и размисъл.
— О, Врам — каза жената. — Нима очакваш възпитание от този човек? Сега?
Йоели сякаш не ги чу. Стоеше спокойно, отпуснал ръка на дръжката на меча си.
Стаята бе обзаведена безразборно: легло от едната страна, което очевидно нямаше място тук, няколко скрина и два гардероба.
— Тъй — продължи Врам. — Родел Итуралд. Вие сте един от Великите капитани. Съзнавам, че може би ще е оскърбително да попитам, но съм длъжен да спазя формалностите. Разбирате ли, че с вкарването на войските си на наша земя рискувахте да подпалите война?
— Служа на Преродения Дракон — заяви Итуралд. — Тармон Гай-дон наближава и всички предишни договори, граници, всички предишни закони са подчинени на волята на Дракона.
Врам цъкна с език.
— Заклет в Дракона. Получих доклади, разбира се — и тези мъже на служба при вас са очевиден намек. Но все пак е странно да го чуя. Не разбирате ли колко ужасно глупаво звучи?
Итуралд го погледна в очите. Не се беше смятал за Заклет в Дракона, но нямаше никаква полза да нарече един кон камък и да очаква всички останали да се съгласят.
— Не ви ли притесняват нахлуващите тролоци?
— Имало е тролоци и преди — каза Врам. — Винаги е имало тролоци.
— Кралицата… — почна Йоели.
— Кралицата — прекъсна го Врам — скоро ще се върне от експедицията си да разобличи и плени този Лъжедракон. И щом се върне, ще заповяда да те екзекутират, предателю. Колкото до вас, Родел Итуралд, вероятно ще бъдете пощаден заради високото ви положение, но не бих искал да съм на мястото на фамилията ви, когато получат искането за откуп. Надявам се, че разполагате с достатъчно богатство, съпътстващо славата ви. В противен случай вероятно ще преживеете много от следващите си години като пълководец само на плъховете в килията ви.