— Ранд, виждам слънчева светлина около теб.
Той вдигна очи към нея, а после погледна към небето.
— Не тази слънчева светлина — прошепна Мин. — Видение. Виждам тъмни облаци, избутани настрани от топлината на слънчева светлина. Виждам теб, държиш блестящ бял меч, замахнал срещу черен, държан от безлика тъмнина. Виждам дървета, които отново позеленяват и раждат плодове. Виждам поле, посевите са здрави и класовете са налети — замълча. — Виждам Две реки, Ранд. Виждам хан със знака на Драконовия зъб на вратата. Не е вече символ на мрак или омраза. А знак за победа и надежда.
Той я погледна.
Мин улови нещо с крайчеца на окото си. Извърна се към насядалите на улицата хора и зяпна. До един имаха образи над себе си. Беше удивително, толкова много видения наведнъж, пламваха и светеха над главите на болните, слабите, изоставените.
— Виждам сребърна брадва над главата на онзи мъж — рече тя и посочи един брадат просяк, който лежеше подпрян на стена, брадичката му клюмнала на гърдите. — Той ще бъде водач в Последната битка. Онази жена там — изгърбената в сенките — ще бъде обучена в Бялата кула и ще стане Айез Седай. Онзи мъж там, който прилича на прост уличен разбойник… той ще спаси живота ѝ. Знам, че не изглежда боец, но ще се бие. Всички ще се бият. Виждам го!
Погледна отново Ранд и стисна ръката му.
— Ти ще бъдеш силен, Ранд. Ще го направиш. Ще ги поведеш. Знам го.
— Видя това? Във видение?
Тя поклати глава.
— Нямаше нужда. Вярвам в тебе.
— Аз едва не те убих — прошепна той. — Когато гледаш мен, виждаш убиец. Чувстваш ръката ми на гърлото си.
— Какво? Разбира се, че не! Ранд, погледни ме в очите. Можеш да ме усетиш през връзката. Изпитвам ли и трошица колебание или страх от теб?
Той потърси очите ѝ със своите, толкова дълбоки. Мин не отклони поглед. Можеше да погледне този овчар в очите.
Той изправи рамене.
— О, Мин. Какво щях да правя без теб?
Тя изсумтя.
— Имаш крале и айилски вождове, които те следват. Айез Седай, Аша’ман — и тавирен. Сигурна съм, че щеше да се оправиш.
— Не — каза Ранд. — Ти си по-жизненоважна от всички тях. Напомняш ми кой съм. Освен това мислиш по-ясно от повечето от тези, които се наричат мои съветници. Би могла да си кралица, ако пожелаеше.
— Всичко, което искам, си ти, тъп глупак.
— Благодаря ти — помълча. — Макар че можеше да мине и без толкова много обиди.
— Е, животът е суров, нали?
Той се усмихна. После стана и вдиша дълбоко. Вината все още си беше в него, но вече я беше преодолял, както бе преодолял болката. Бежанците наоколо занадигаха глави. Ранд се обърна към брадатия несретник, когото Мин бе посочила. Седеше на дъсчената пътека с крака долу в калта.
— Ти — каза мъжът на Ранд. — Ти си той. Прероденият Дракон.
— Да — отвърна Ранд. — Бил си войник, нали?
— Аз… — погледът му стана зареян. — Друг живот беше това. Бях в гвардията на краля, преди да го отвлекат, преди да ни арестува лейди Чадмар, и след това ни разформироваха — умората сякаш засълзи от очите му при мисълта за прежните дни.
— Чудесно — каза Ранд. — Трябва да възстановим този град, капитане.
— Капитане? Но аз… — мъжът го изгледа, после стана, изтупа прахта от дрехите си и изтръска калта от краката си. Изведнъж придоби някак войнишко излъчване, въпреки опърпаното облекло и рошавата брада. — Е, май сте прав. Но не мисля, че ще е лесно. Хората гладуват.
— Аз ще се погрижа за това — отвърна Ранд. — Трябва ми да събереш войниците си.
— Не виждам много от момчетата тук… Не, чакай. Ето ги Вотабек и Редборд — мъжът махна на двама от здравеняците, които Мин бе забелязала преди малко. Те се поколебаха за миг, но след това се приближиха.
— Дърем? — попита единият. — Какво става?
— Време е беззаконието в този град да приключи — каза Дърем. — Ние ще организираме нещата, ще разчистим. Лорд Дракона се завърна.
Единият плю настрани. Беше грубоват мъж със смугла доманска кожа и тънки мустаци.
— Да го изгори дано. Той ни остави. Аз… — млъкна, като видя Ранд.
— Съжалявам — промълви Ранд и го погледна в очите. — Провалих ви. Няма да се повтори.
Мъжът погледна към приятеля си, а той сви рамене и каза:
— Лаин бездруго няма да ни плати. Защо пък да не видим какво можем да направим тука?
— Наеф — извика Ранд, махна на ашамана, задържал се с двете Деви малко по-назад, и тримата се приближиха. — Отвори портал към Камъка. Искам оръжия, броня и униформи.