Пристъпи напред и дръпна връзката на един чувал. Той падна на една страна и по пода се посипа златист ечемик, без нито едно тъмно петънце по него. Изглеждаше все едно току-що ожънат, всяко зърно пълно и зряло.
Милис ахна.
— Какво му направихте?
— Нищо — отвърна Ранд. — Просто сте отворили само чувалите с развалено зърно. Всичко останало е добро.
— Просто… — изуми се Иралин. — Случайно сме отворили само лошите чували, без да стигнем до добрите? Това е нелепо!
— Не нелепо — Ранд отпусна ръка на рамото му. — Просто неправдоподобно. Добре си се справил, Иралин. Съжалявам, че ви оставих в такова затруднение. Издигам те в Търговския съвет.
Иралин зяпна.
Капитан Дърем отвори друг чувал.
— Този е добър.
— Този също — каза един от войниците му.
— Това тук са картофи — рече друг войник, надничаше в една от бъчвите. — Изглеждат по-добре от всичко, което съм виждал. И не са покарали, както може да се очаква от зимен запас.
— Разпространете вестта — обърна се Ранд към войниците. — Съберете хората си да организират раздаването в един от складовете. Искам това зърно да се пази добре. Иралин основателно се е притеснявал, че хората ще нахлуят по кейовете. Не раздавайте несварено зърно — това ще тласне някои да търгуват с него. Ще ни трябват казани и огнища да го варите. Останалото пренесете в складове. Хайде, бързо.
— Слушам, сър! — капитан Дърем отдаде чест.
— Хората, които събрах досега, ще помогнат — каза Ранд. — Няма да крадат от зърното. Можем да им се доверим. Накарай ги да разтоварят корабите и да изгорят лошото зърно. Би трябвало да има хиляди чували, които все още са добри.
След това погледна Мин.
— Хайде. Трябва да организирам Айез Седай за Церенето — замълча и погледна стъписания Иралин. — Лорд Иралин, вие сте стюардът на града засега, а Дърем е вашият командир. Скоро ще имате достатъчно бойци, за да възстановите реда.
— Стюард на града… Можете ли да направите това?
Ранд се усмихна.
— Някой трябва да го направи. Залавяйте се бързо на работа. Много има да се свърши. Мога да остана тук само докато стабилизирате нещата. За около ден.
И се обърна да се качи по стълбата.
— Ден? — възкликна Иралин и погледна Мин. — Да стабилизираме нещата? Не е възможно да го направим за един ден. Нали?
— Мисля, че ще се изненадате, лорд Иралин — каза Мин, стисна перилата на стълбата и започна да се качва след Ранд. — Аз лично се изненадвам всеки ден.
Глава 26
Преговори
Перин подкара Стъпко пред внушителната си армия. Не вееха знамето с вълчата глава. Доколкото знаеше, заповедта му да изгорят знамената бе изпълнена. Вече не беше толкова сигурен в решението си.
Във въздуха се носеше странна миризма. На застояло. Като в стая, оставена заключена години наред. Стъпко пое в тръс по пътя за Джеанна. Грейди и Неалд яздеха от двете му страни. Миришеха нетърпеливо.
— Неалд, сигурен ли си, че си готов? — попита Перин.
— Чувствам се по-силен от всякога, милорд — отвърна Неалд. — Достатъчно силен, за да убия няколко Бели плаща. Винаги съм искал да получа възможност да го направя.
— Само глупак търси възможност да убие — каза Перин.
— Ъъ, да, милорд. Макар че може би трябва да спомена…
— Не е нужно да говорим за това — прекъсна го Грейди.
— Какво има? — попита Перин.
Грейди изглеждаше притеснен.
— Нищо.
— Казвай, Грейди.
— Опитахме се да направим портал тази сутрин, да върнем бежанци, и не стана. Веднъж преди се случи същото. Сплитовете се разпаднаха и се разсипаха отгоре ни.
Перин се намръщи.
— Но други сплитове действат добре?
— Да — бързо отвърна Неалд.
— Както казах, милорд — заговори Грейди. — Сигурен съм, че ще стане, когато го опитаме пак. Просто недостатъчно практика.
Едва ли щеше да им потрябва Пътуване за оттегляне от това сражение — не и само с двама Аша’ман и толкова голяма сила. Но все пак бе притеснително да загубят шанса. Дано поне не се случеше с други сплитове. Разчиташе на Грейди и Неалд да объркат и осуетят първата атака на Белите плащове.
„Може би трябва да се върнем“, помисли Перин, но веднага потисна тази мисъл. Не обичаше да се налага да взима решения. Гадеше му се от мисълта за боя, човек против човек, след като истинският им враг бе Тъмния. Но беше принуден.
Продължиха напред. Чукът му висеше на кръста му. Скокливец бе намекнал, че не е по-различен от брадвата. За вълка едно оръжие бе като всяко друго.