Крилатата гвардия на Майен яздеше до него, боядисаните им в червено брони блестяха. Приличаха на изящни ястреби, готови да връхлетят. Зад тях яздеха войниците на Алиандре, твърди и решителни като канари, които всеки момент ще се затъркалят с грохот по склона. Стрелците на Две реки с дългите лъкове приличаха на млади дъбове, жилави и яки. Айилците, като пепелянки с остри като бръснач зъби. Мъдрите, тръгнали с неохота, като гръмоносни облаци, кипнали от непредсказуема енергия. Не знаеше дали ще се бият за него.
Останалото от войската му не беше толкова впечатляващо. Хиляди мъже с различен опит и на различна възраст — някои търговци, други — бежанци от Малден, жени, които бяха видели Девите и Ча Файле и настояха да бъдат обучени редом с мъжете. Перин не ги беше спрял. Последната битка идеше. Кой беше той, че да забрани на тези, които искаха да воюват?
Беше помислил да забрани на Файле да дойде днес, но знаеше как щеше да свърши това. Но я беше оставил в тила, в обкръжението на Мъдри, Ча Файле и Айез Седай.
Стисна по-здраво юздите и се заслуша в отмерените стъпки на хората зад себе си. Малко от бежанците имаха броня. Арганда ги бе нарекъл лека пехота. Перин имаше друг израз за това: „невинните с мечовете“. Защо бяха тръгнали след него? Не разбираха ли, че ще паднат първи?
Вярваха му. Светлината да ги изгори, всички му вярваха! Отпусна ръка на чука и помириса влажния въздух, примесен със страх и възбуда. Тътенът на копита и стъпки му напомняше за тъмното небе. Тътен без мълнии. Мълнии без тътен.
Бойното поле се простираше напред, широка зелена равнина, очертана на другия край от бойци в бяло. Белите плащове носеха сребърни брони, лъснати безукорно, табардите и наметалата им — чисто бяло. Тази тревиста равнина бе хубаво място за битка. Щеше да е също тъй хубаво място за посев на зърно.
„За да разбереш нещо, трябва да разбереш частите и предназначението му.“
Какво бе предназначението на бойната му брадва? Да убива. Точно за това бе направена. Само за това беше добра.
Но с чука беше друго.
Перин дръпна рязко юздите на Стъпко. Ашаманите до него спряха и цялата колона бойци също започна да спира. Отривисти мъжки викове смениха тътена на марша.
Въздухът бе застинал, небето бе надвиснало мрачно и страховито. Перин не можеше да помирише тревата и далечните дървета заради прахта и мъжете — до един потни под броните. Пръхтяха коне, усетили напрегнатостта на ездачите си.
— Милорд? — попита Грейди. — Какво има?
Армията на Белите плащове вече бе на позиция, с клинообразен строй конници в челото. Чакаха, вдигнали пиките си в готовност да ги снишат и да препуснат напред да пролеят кръв.
— Брадвата само убива — каза Перин. — Но чукът може и да създава, и да убива. Това е разликата.
Изведнъж го разбра. Точно затова трябваше да захвърли брадвата. Можеше да избере да не убива. Нямаше да се остави да го тласнат към това.
Обърна се към Гаул, който стоеше с няколко Деви малко по-назад.
— Искам Айез Седай и Мъдрите тук, веднага — поколеба се. — Заповядай на Айез Седай, но помоли Мъдрите. Заповядай на мъжете от Две реки също да дойдат.
Гаул кимна и затича да изпълни молбата. Перин отново се обърна към Белите плащове. Въпреки всичките им грехове Белите плащове се водеха за хора на честта. Нямаше да атакуват, докато Перин стои на позиция.
Мъдрите и Айез Седай дойдоха. Файле също беше с тях. Добре де, беше ѝ казал да стои с тях. Вдигна ръка и ѝ махна да дойде до него. Мъжете на Две реки се приближиха отстрани, покрай колоната.
— Гаул каза, че си бил много вежлив — подхвърли Едара. — Това означава, че искаш от нас нещо, което ние няма да искаме да направим.
Перин се усмихна.
— Искам да ми помогнете да предотвратя тази битка.
— Не желаеш да танцуваш копията? — попита Едара. — Дочух нещо за това, което тези мъже в бяло са правили във влажните земи. Мисля, че носят бяло, за да скрият тъмното в себе си.
— Те са объркани — каза Перин. — Е, повече от объркани. Те са проклето от Светлината обезсърчени. Но не бива да се бием с тях, не и след като Последната битка иде. Ако се дърлим помежду си, ще загубим срещу Тъмния.
Едара се засмя.
— Бих искала да видя как някой ще каже това на Шайдо, Перин Айбара. Или по-скоро, ще ми се да бях видяла как някой предлага това на теб, докато все още държаха жена ти!
— Е, Шайдо трябваше да пролеят кръв — отвърна той. — Но не знам дали тези Бели плащове го заслужават. Може би им трябва само един хубав бой. Искам вие и Айез Седай да взривите земята пред армията им.