Галад тръгна към павилиона и Биар и Борнхалд го придружиха. Петдесетте Чеда останаха отвън на конете си.
За разлика от предната им среща, сега имаше Айез Седай, поне три: нисичка кайриенка, тънка миловидна жена в скромна рокля и една едра жена с многобройни плитки, подсказващи, че е от Тарабон. Стояха с група айилки, загърнати в шалове и пазени от няколко Деви на копието. Е, тези айилци придаваха достоверност на твърдението, че Айбара е изпратен от Преродения Дракон.
Галад отпусна небрежно ръка на ефеса на меча си, докато оглеждаше другите в павилиона.
И изведнъж замръзна. Зад стола на Айбара стоеше изумително красива жена. Не, не красива, разкошна. Пищна черна коса се спускаше покрай шията ѝ и сякаш блестеше. Носеше червена рокля, толкова тънка, че фигурата ѝ прозираше, и с толкова дълбоко деколте, че великолепните ѝ гърди се виждаха почти целите.
И тези очи… Толкова тъмни, с дълги красиви мигли. Сякаш… бе привлечен към тях. Защо не бе дошла тази жена предишния път?
— Изглеждате изненадан — каза Айбара и седна. — Лейди Първата е тук по заповед на Преродения Дракон, както и аз. Не забелязахте ли знамето на Майен над войските ми?
— Аз… — Галад удостои дамата с дълбок поклон. Берелайн сур Пейендраг Пейерон? Говореше се за нейната изумителна красота, но приказките бледнееха пред истината. Галад с усилие откъсна поглед от нея и седна срещу Айбара. Трябваше да се съсредоточи върху противника си.
Златните очи бяха също толкова притеснителни, както ги помнеше. Толкова странно бе да се взре човек в тях. Да, този мъж не можеше да е нищо друго освен Твар на Сянката. Защо толкова много хора бяха пожелали да тръгнат след такова същество? Защо тя бе пожелала да тръгне след такова същество?
— Благодаря ви, че дойдохте — каза Айбара. — Последната ни среща беше припряна. Този път ще я направим подобаващо. Трябва да сте наясно, че тази жена до мен е Алиандре Марита Кигарин, кралица на Геалдан, Благословена от Светлината, Бранителка на Стената на Гарен.
Значи достолепната тъмнокоса жена беше сегашната кралица на Геалдан. Разбира се, при вълненията тук в последно време вероятно имаше поне петима-шестима, опитващи се да се домогнат до трона. Беше хубава, но напълно засенчена от Берелайн.
Перин кимна към трета жена.
— Това е Файле ни Башийр т’Айбара, моята съпруга и братовчедка на кралицата на Салдеа — жената на Айбара изгледа Галад с подозрение. Да, явно беше салдейка, ако се съдеше по този орлов нос. Борнхалд и Биар не бяха знаели за връзките ѝ с кралицата.
Двама монарси в павилиона, и двамата зад Айбара. Галад се надигна от стола си и удостои с поклон Алиандре, не отстъпващ на този към Берелайн.
— Ваше величество.
— Много сте вежлив, лорд Капитан-командир — каза Берелайн. — И поклоните ви бяха изящни. Кажете ми, къде получихте това възпитание?
Гласът ѝ бе като музика.
— В двора на Андор, милейди. Аз съм Галад Дамодред, доведен син на починалата кралица Мургейз и съответно брат на Елейн Траканд, законната кралица.
— Аха — каза Перин. — Крайно време беше да узная името ви. Жалко, че не го казахте предния път.
Берелайн се вгледа в очите му и се усмихна. Сякаш искаше да пристъпи към него. Но се овладя.
— Галад Дамодред. Да, помислих си, че лицето ви донякъде ми е познато. Как е сестра ви?
— Надявам се, че е добре — отвърна Галад. — Не съм я виждал от доста време.
— Елейн е добре — каза дрезгаво Перин. — Последното, което чух — само преди няколко дни, — е, че е укрепила правата си над трона. Не бих се изненадал, ако вече се стреми да се омъжи за Ранд. Стига да успее да го измъкне от земята, която завладява сега.
Зад Галад Биар изсъска тихо. Да го оскърби ли искаше Айбара с намека си за връзката между Елейн и Преродения Дракон? За жалост Галад познаваше сестра си твърде добре. Беше импулсивна и наистина бе показала неприлично увлечение към ал-Тор.
— Сестра ми може да прави каквото пожелае — заяви Галад, изненадан колко лесно успя да сдържи раздразнението си както към нея, така и към Преродения Дракон. — Тук сме, за да обсъдим вас, Перин Айбара, и вашата армия.
Айбара се наведе напред и отпусна ръце на масата.
— И двамата знаем, че не става въпрос за моята армия.
— А за какво тогава? — попита Галад.
Айбара се взря в него с неестествено златните си очи.
— За Чедата на Светлината, които убих преди две години. Двама. Сега всеки път, щом се обърна, имам чувството, че няколко от вас ръмжат по петите ми.