Рядко се случваше убиец да говори така открито за деянието си. Галад чу изстъргването на изваден меч зад себе си и вдигна ръка.
— Чедо Борнхалд! Овладейте се!
— Двама ли, Мраколюбецо! — изръмжа Борнхалд. — А моят баща?
— Нямах нищо общо с неговата смърт, Борнхалд — каза Айбара. — Джефрам беше убит от сеанчанците, за жалост. Като за Бял плащ изглеждаше разумен човек, въпреки че се канеше да ме обеси.
— Трябвало е да ви обеси за убийствата, които признахте току-що — каза спокойно Галад и изгледа рязко Борнхалд. Мъжът прибра оръжието в ножницата, но лицето му бе зачервено от гняв.
— Не бяха убийства — отвърна Айбара. — Те ме нападнаха. Беше самоотбрана.
— Чух съвсем друго нещо — каза Галад. Що за игра играеше този човек? — Имам свидетелство под клетва, че сте се крили в цепнатина в скалата. Когато мъжете са ви поканили да излезете, сте скочили с крясък и сте ги нападнали, без да са ви провокирали.
— О, имаше провокация — отвърна Айбара. — Вашите Бели плащове убиха мой приятел.
— Жената, която е била с вас ли? — попита Галад. — Според това, което чух, тя се е спасила невредима — беше се стъписал, когато Борнхалд му спомена онова име. Егвийн ал-Вийр. Още една жена, която, изглежда, предпочиташе опасна компания.
— Не тя — каза Перин. — Приятел на име Скокливец. А след него — негов другар. Бяха вълци.
Самообвиняваше се още повече!
— Сприятелявате се с вълци, за които е известно, че са същества на Сянката?
— Вълците не са на Сянката — заяви Айбара. — Те мразят Тварите на Сянката като всеки човек, когото съм познавал.
— А откъде знаете това?
Айбара замълча. Но тук имаше нещо повече. Според Биар този мъж, изглежда, можеше да командва вълци, да тича с тях като вълк. Това свидетелство отчасти бе убедило Галад, че битката е единственото решение. Изглежда, думите на Биар не бяха преувеличение.
Но все още не беше нужно да се спира на това. Айбара бе признал убийството.
— Не приемам убиването на вълци за нещо, което може да ви оправдае — каза Галад. — Много ловци убиват вълци, които нападат стадата или застрашават живота им. Чедата не са направили нищо лошо. Вашето нападение срещу тях, следователно, е било непровокирано убийство.
— Във всичко това имаше нещо много повече — каза Айбара. — Но се съмнявам, че ще мога да ви убедя.
— Не мога да бъда убеден в нещо, което не е истина.
— И няма да ме оставите на мира също така.
— Значи сме в безизходица — каза Галад. — Вие признахте престъпления, които аз, като слуга на правосъдието, съм длъжен да възмездя. Не мога да се отдръпна. Разбирате ли защо смятах по-нататъшните преговори за безполезни?
— А ако съм готов да се изправя на съд? — попита Перин.
Жената на Айбара отпусна ръка на рамото му. Той се пресегна и я хвана, но без да извръща очи от Галад.
— Ако сте готов да дойдете и да приемете наказание от нас за това, което сте направили… — Галад замълча. Това щеше да означава екзекуция. Съществото, разбира се, нямаше да се предаде.
В дъното на павилиона бяха дошли няколко слуги и приготвяха чай. Чай. На военни преговори. Айбара очевидно нямаше опит в такива неща.
— Не наказание — заяви рязко Айбара. — Съд. Ако се докаже, че съм невинен, отивам си свободен, а вие, лорд Капитан-командир — заповядвате на хората си да престанат да ме преследват. Особено Борнхалд и онзи там зад вас, който ръмжи като пале, видяло първия си леопард.
— А ако се докаже, че сте виновен?
— Зависи.
— Не го слушайте, лорд Капитан-командир! — каза Биар. — Той обеща преди да ни се предаде, но после измени на думата си!
— Не съм! — заяви Айбара. — Вие не изпълнихте своята част от уговорката!
— Аз…
Галад плесна с ръка по масата.
— Това е безполезно. Няма да има никакъв съд.
— Защо не? — настоя Айбара. — Говорите, за правосъдие, но не ми предлагате съд?
— А кой ще отсъди? — попита Галад. — Бихте ли се доверили на мен да водя съда?
— Разбира се, че не — отвърна Перин. — Но Алиандре може. Тя е кралица.
— И ваша спътничка — каза Галад. — Не искам да ви обиждам, но се боя, че тя ще ви оправдае, без дори да изслуша свидетелствата. Дори лейди Първата няма да е подходяща — въпреки че аз, разбира се, ще приема думата ѝ, боя се, че хората ми няма да го направят.
Светлина, колко красива бе тази жена! Галад за миг вдигна очи към нея и я видя как се изчерви, щом го погледна. Беше едва доловимо, но беше сигурен, че го видя. Усети, че и самият той се изчервява.
— Айез Седай тогава — каза Айбара.