Галад откъсна очите си от Берелайн и погледна мрачно Айбара.
— Ако мислите, че присъдата на жена от Бялата кула би удовлетворила хората ми, значи знаете много малко за Чедата на Светлината, Перин Айбара.
Очите на Айбара помръкнаха. Да, знаеше го. Колко лошо. Един съд щеше да постави изряден край на това. Към масата пристъпи слугиня с две чаши чай, макар вече да нямаше нужда. Тези втори преговори бяха приключили.
— В такъв случай сте прав — каза обезсърчено Перин. — Тази среща беше безсмислена.
— Не — Галад отново погледна крадешком към Берелайн. — За мен не беше безсмислена — вече знаеше повече за силата на Айбара. Това щеше да помогне в боя.
Но… тази жена… лейди Първата? С усилие откъсна очите си от нея. Не беше лесно.
Галад стана, поклони се на Алиандре и Берелайн и понечи да си тръгне. И в този момент чу ахване. Странно, дойде от слугинята, която им бе поднесла чай. Галад се озърна към нея.
Беше Мургейз.
Галад замръзна стъписан. Майстор след майстор на меча го бяха обучавали никога да не позволява изненадата да го надвие, но в този момент грижливото им обучение се оказа напразно. Това наистина беше мащехата му. Тази червено-златна коса, която беше дърпал като дете. Това лице, толкова красиво и волево. Тези очи. Това бяха нейните очи!
Призрак? Беше чувал какви ли не истории. Възкресяване на мъртъвци, проява на злото на Тъмния. Но никой друг в павилиона не изглеждаше притеснен, а тази жена беше прекалено реална. Галад колебливо протегна ръка и докосна привидението по лицето. Кожата беше топла.
— Галад? — каза тя. — Какво правиш тук? Как…
Замълча, когато той я сграбчи в прегръдката си. Всички наоколо подскочиха от изненада. Тя също подскочи. Беше жива! Но как?
„Аз убих Валда — помисли си веднага Галад. — Убих го заради смъртта на майка ми. Която не е мъртва. Извърших зло.“
Не. Валда бе заслужил смъртта си заради нападението над Мургейз. А дали беше истина и това? Беше говорил с Чеда, убедени, че е било така, но те също тъй бяха убедени и че тя е мъртва.
Щеше да го изясни по-късно. Но точно сега трябваше да спре да се смущава пред хората си. Пусна мащехата си, но тя задържа ръката му. Изглеждаше замаяна. Рядко я беше виждал така.
Перин Айбара беше станал и ги гледаше намръщено.
— Познавате Мейгдин?
— Мейгдин ли? — попита Галад. Мургейз носеше скромна рокля, без никакви накити. Като слугиня ли се опитваше да се крие? — Айбара, това е Мургейз Траканд, Бранителка на Владението, Закрилница на Народа, Висш трон на Дома Траканд. Тя е вашата кралица!
Настъпи пълно мълчание. Айбара се почеса замислено по брадата. Жена му гледаше Мургейз с широко отворени очи, може би с изненада, а може би с гняв.
— Мейгдин — промълви Айбара, — истина ли е това?
Тя вдигна брадичка и се взря в очите му. Как можеше да не видят кралицата в нея?
— Да. Аз съм Мургейз Траканд. Но съм отстъпила трона си в полза на Елейн. Заклевам се под Светлината, никога повече няма да поискам короната.
Галад кимна. Да. Със сигурност се беше страхувала, че Айбара може да я използва срещу Андор.
— Взимам те в лагера си, майко — заяви той, без да откъсва поглед от Айбара. — После можем да обсъдим как се е отнасял с теб този човек.
Тя се обърна и го погледна твърдо.
— Заповед ли е това, Галад? Нямам ли думата по въпроса?
Той се намръщи, наведе се и прошепна в ухото ѝ:
— Има ли други пленници? С какво те изнудва?
Тя поклати глава и отвърна тихо:
— Този човек не е каквото си мислиш, че е, Галад. Грубо е скроен и определено не ми харесва това, което прави на Андор, но не е приятел на Сянката. Много повече трябва да се боя от твоите… приятели, отколкото от Перин Айбара.
Да, имаше причина да не вярва на Чедата. Сериозна причина.
— Ще дойдете ли с мен, милейди? Обещавам ви, че можете да напуснете и да се върнете в лагера на Айбара по всяко време. Каквото и да сте претърпели от Чедата в миналото, сега ще бъдете в безопасност. Заклевам се.
Мургейз му кимна.
— Дамодред — каза Айбара. — Почакайте за момент.
Галад се обърна, отпуснал отново ръка на меча си. Не като заплаха, а като напомняне. Много от хората в павилиона бяха започнали да си шепнат.
— Да?
— Искахте съдия — каза Айбара. — Бихте ли приели своята майка в тази роля?
Галад не се поколеба. Разбира се. Беше кралица от осемнайсетата си година и я беше виждал да отсъжда присъди. Беше честна. Сурова, но справедлива.
Но щяха ли другите Чеда да я приемат? Тя беше обучавана от Айез Седай. Приемали я бяха като една от тях. Проблем. Но ако това предлагаше изход, навярно щеше да може да ги убеди да разберат истината.