— Бих — отвърна Галад. — И ако гарантирам за нея, хората ми също ще я приемат.
— Добре — каза Айбара. — Аз също я приемам.
Двамата се обърнаха към Мургейз. Тя стоеше пред тях в скромната си жълта рокля и с всеки миг все повече приличаше на кралица.
— Перин — заяви тя. — Ще съдя и няма да смекча решението си. Ти ме прие, когато се нуждаехме от подслон, и за това съм благодарна. Но ако реша, че си извършил убийство, няма да отстъпя от решението си.
— Така става — отвърна Айбара. Изглеждаше искрен.
— Милорд Капитан-командир — зашепна трескаво Биар в ухото на Галад. — Боя се, че това ще се окаже фарс! Той не е казал, че ще се предаде за наказание.
— Да, не съм — каза Айбара. Как беше чул този шепот? — Би било безсмислено. Вие ме смятате за Мраколюбец и убиец. Не бихте приели думата ми, че ще се предам за наказание, освен ако не съм под ваш арест. Което няма да позволя.
— Виждате ли? — каза Биар по-високо. — Какъв е смисълът?
Галад отново се взря в златните очи на Айбара.
— Смисълът е, че ще ни даде съд — заяви той вече по-уверено. — Легална присъда. Започвам да разбирам, Чедо Биар. Ние трябва да докажем твърденията си, в противен случай не сме по-добри от Асунава.
— Но съдът няма да е честен!
Галад се обърна към високия войник.
— Съмняваш се в безпристрастието на майка ми?
Слабият мъж замръзна и поклати глава.
— Не, милорд Капитан-командир.
Галад отново се обърна към Айбара.
— Моля кралица Алиандре да ни даде законовото право този съд да бъде извършен в нейното владение.
— Ако лорд Айбара помоли, ще го дам — каза го някак смутено.
— Моля, Алиандре — каза Перин. — Но само ако Дамодред се съгласи да освободи моите хора, които държи. Задръжте обоза, но пуснете хората ми, както бяхте обещали преди.
— Добре — заяви Галад. — Веднага щом започне съдът. Обещавам. Кога ще се срещнем?
— Дайте ми няколко дни да се подготвя.
— След три дни тогава — каза Галад. — Провеждаме съда тук, в този павилион, на това място.
— Доведете свидетелите си — отвърна Айбара. — Аз ще съм тук.
Глава 27
Призив за отпор
Не съм против оспорване действията на Преродения Дракон. Всъщност колкото по-абсолютна става властта на един човек, толкова по-необходимо е такова оспорване. Но знайте, че не съм човек, който лесно отдава лоялността си, а съм я отдал на него. Не заради трона, който ми осигури, а заради онова, което направи за Тийр.
Да, той става все по-непоследователен с всеки изминал ден. Какво друго трябва да очакваме от Преродения Дракон? Той ще разруши света. Знаехме това, когато му отдадохме своята вярност, също както един моряк трябва понякога да остане верен на капитана, който насочва кораба си право към плитчината. Когато зад теб се надига непреодолима буря, плитчината е единственият избор.
Все пак думите ви ми носят тревога. Унищожаването на печатите не е нещо, което трябва да приемем без грижливо обсъждане. Лорд Дракона ми възложи да му събера армия и аз го направих. Ако осигурите порталите, които сте обещали, ще доведа няколко отряда на тази среща, наред с верните Висши лордове и дами. Но бъдете предупредена, че сеанчанското присъствие на запад от владението ми е тежко бреме за мен. Ядрото на войските ми трябва да остане.
Егвийн потупа писмото с пръст. Беше впечатлена — Дарлин бе изразил думите си на хартия, вместо да прати вестоносец, който ги е запаметил. Ако вестоносец попаднеше в лоши ръце, думите му винаги можеше да бъдат отречени. Осъждането на човек за измяна, основано на свидетелството на вестоносец, беше трудно.
Думи на хартия обаче… Смело. С това, че ги беше написал, Дарлин казваше: „Не ме интересува дали лорд Дракона ще открие какво съм написал. Стоя зад думите си.“
Но да остави ядрото на армията си? Това нямаше да стане. Егвийн натопи перото в мастилницата.
Крал Дарлин. Вашата загриженост за кралството ви е основателна, както и верността ви към човека, когото следвате.
Зная, че сеанчанците са заплаха за Тийр, но нека не забравяме, че Тъмния, а не сеанчанците, са нашата основна грижа през тези най-лоши дни. Може би е лесно да мислите, че сте в безопасност от тролоците, когато сте толкова далече от бойните линии, но как ще се чувствате, когато паднат буферите Андор и Кайриен? От сеанчанците ви отделят стотици мили.