Спря. Тар Валон бе отделен на стотици мили от сеанчанците, но те за малко щяха да го унищожат. Дарлин беше прав да се страхува и наистина беше добре един крал да мисли за това. Но армията му ѝ трябваше на Полето на Мерилор. Можеше ли да му предложи начин едновременно да е в безопасност и да ѝ помогне с Ранд? Продължи да пише.
Иллиан се държи засега. И осигурява буфер между сеанчанците и вас. Ще ви осигуря портали и ви давам обещание. Ако сеанчанците тръгнат срещу Тийр, ще ви дам портали, за да се върнете незабавно и да защитите държавата си.
Отново се поколеба. Имаше голям шанс сеанчанците вече да разполагат с Пътуването. Никой не беше в безопасност от тях, колкото и далече или близо да е. Ако решаха да ударят Тийр, дори порталите, през които да се върне Дарлин, можеше да се окажат недостатъчна помощ.
Потръпна от спомена за претърпяното със сеанчанците, когато бе пленена като дамане. Мразеше ги с омраза, която понякога я тревожеше. Но подкрепата на Дарлин бе съществена за плановете ѝ. Стисна зъби и продължи да пише.
Прероденият Дракон трябва да види силите ни готови да се опълчат на безразсъдните му намерения. Ако види колебание в това, изобщо няма да можем да го разубедим. Моля ви, елате с всичките си войски.
Подсуши писмото с пясък, сгъна го и го подпечата. Дарлин и Елейн бяха монарси на две от най-могъщите кралства. И двамата бяха важни за плановете ѝ.
Трябваше да отговори и на писмо от Грегорин ден Лушенос от Иллиан. Все още не му беше съобщила пряко, че държи Матин Степанеос в Бялата кула, но беше намекнала за това. Беше говорила също тъй и със самия Матин, като му даде да разбере, че е свободен да напусне, ако пожелае. Нямаше да задържа монарси против волята им.
За жалост Матин вече се страхуваше за живота си, ако се върне. Беше отсъствал много дълго и смяташе, че Иллиан е в джоба на Преродения Дракон. Което вероятно бе така. Каква бъркотия.
Грегорин, стюардът на Иллиан, бе много колеблив в подкрепата на каузата ѝ — изглеждаше по-наплашен от Ранд, отколкото Дарлин, а сеанчанците за него не бяха далечна грижа. Те буквално тропаха на портите на града му.
Написа на Грегорин твърдо писмо, като му даде обещание като на Дарлин. Навярно можеше да уреди задържането на Матин настрана — нещо, което и двамата мъже може би искаха, макар че нямаше да уведоми Грегорин за това — като в замяна той доведе войските си на север.
Косвено осъзна какво прави. Използваше прокламацията на Ранд като маяк, с който да събере и обвърже монарсите към Бялата кула. Щяха да дойдат да подкрепят аргументите ѝ против разбиването на печатите. Но в крайна сметка щяха да служат на човечеството в Последната битка.
На вратата се почука и Егвийн вдигна глава. Беше Силвиана. Подаде ѝ писмо, донесено от гълъб.
— Лицето ти е мрачно — отбеляза Егвийн.
— Нашествието е започнало — каза Силвиана. — Стражевите кули по границата на Погибелта замлъкват една по една. Вълни тролоци настъпват под кипящите черни облаци. Кандор, Арафел и Салдеа са във война.
— Държат ли се? — попита Егвийн и сърцето ѝ трепна от страх.
— Да — отвърна Силвиана. — Но вестите са несигурни и откъслечни. Това писмо — от очи и уши, на които вярвам — твърди, че толкова масивен щурм не е бил виждан от Тролокските войни.
Егвийн вдиша дълбоко.
— А Тарвинската клисура?
— Не знам.
— Разбери го. Повикай Сюан. Тя може би разполага с повече данни. Мрежата на Сините е най-широката — Сюан нямаше да знае всичко, разбира се, но щеше да го е напипала.
Силвиана кимна отсечено. Не каза очевидното — че Синята мрежа е на Синята Аджа и че Амирлин няма права над нея. Е, Последната битка наближаваше. Трябваше да се направят някои отстъпки.
Силвиана затвори тихо вратата, а Егвийн вдигна перото, за да довърши писмото до Грегорин. Прекъсна я ново почукване, този път много по-припряно. След секунда Силвиана отвори рязко вратата.
— Майко. Събират се. Точно както казахте!
Жегна я раздразнение. Остави спокойно перото и стана.
— Да вървим тогава.
Излязоха от кабинета и забързаха. В преддверието на Пазителката подминаха две Посветени — Никола, която току-що бе издигната, и Ниса. Искаше ѝ се и двете да бъдат издигнати до шала преди Последната битка. Бяха млади, но силни, а всяка Сестра щеше да е необходима — дори такава като Никола, за която се бе оказало, че е правила ужасно погрешни преценки в миналото.
Двете бяха донесли новината за Съвета. Новачките и Посветените бяха между най-верните на Егвийн, но Сестрите често ги пренебрегваха.