— Не мога да повярвам, че биха опитали това — каза тихо Силвиана, докато вървяха.
— Не е каквото си мислиш — предположи Егвийн. — Няма да се опитат да ме свалят. Разделението е твърде прясно в умовете им.
— Защо тогава се срещат без вас?
— Има начини да се действа срещу Амирлин и без да бъде свалена.
Беше очаквала това от доста време, но очакването не го правеше по-разочароващо. Айез Седай за жалост щяха да си останат Айез Седай. Беше въпрос само на време преди някоя да реши да се опита да изтръгне властта от ръцете ѝ.
Стигнаха до Съвета. Егвийн бутна крилата на вратата и пристъпи вътре. Появата ѝ бе посрещната от хладните погледи на Айез Седай. Не всички места бяха заети, но две трети бяха. Изненада се, като видя три Червени заседателки. А Певара и Явиндра? Като че ли продължителното им отсъствие бе тласнало Червените към действие. Бяха заменени от Речин и Вирия Конорал, единствените родни сестри в Бялата кула, след като Вандийн и Аделиз вече бяха мъртви. Странен избор, но не и неочакван.
Романда и Лелейн също присъстваха. Срещнаха спокойно погледа на Егвийн. Колко странно бе да ги види тук с толкова много Сестри, с които бяха скарани. Един общ противник — Егвийн — можеше да излекува много раздори. Може би трябваше да е доволна от това.
Лелейн беше единствената Синя и също тъй имаше само една Кафява: Такима, която изглеждаше пребледняла. Кафявата с бледожълтата кожа отбягваше да погледне Егвийн в очите. Имаше две Бели, две Жълти — включително Романда, — две Сиви… и трите Зелени също бяха тук. Егвийн стисна зъби, като видя това. Зелената Аджа беше Аджата, към която щеше да се е присъединила, ако не бе станала Амирлин, и това най-много я наскърбяваше!
Не ги укори, че се събират без нея. Просто закрачи между тях, след като Силвиана обяви пристигането ѝ, обърна се и седна на Амирлинския трон, с гръб към огромния прозорец-розетка.
Без да каже нищо.
— Е? — най-сетне попита Романда. С прибраната си на кок сива коса приличаше на вълчица с малки, клекнала на скалната издатина пред бърлогата си. — Ще кажете ли нещо, Майко?
— Не ме уведомихте за това заседание — каза Егвийн, — тъй че предположих, че не искате да слушате думите ми. Дойдох само за да гледам.
Това като че ли ги смути още повече. Силвиана застана до нея, сложила на лицето си най-добрата си маска на неодобрение.
— Добре тогава — каза Рубинде. — Сега е ред на Сароя, нали?
Грубоватата Бяла бе една от Заседателките, напуснали Кулата след издигането на Елайда, но се беше въвлякла в неприятности в Салидар. Егвийн не беше изненадана, че я вижда тук. Жената се изправи, като преднамерено избегна да погледне към Егвийн.
— Ще добавя своето свидетелство. През дните на… несигурност в Кулата… — това трябваше да означава разделението. Малко Сестри обичаха да говорят открито за него. — Та тогава Амирлин направи точно това, което изтъкна Романда. Бяхме изненадани, когато тя призова за обявяване на война.
— В закона са предвидени клаузи, които дават на Амирлин почти пълна власт, когато официално е обявена война. Подтикнати да поведем война срещу Елайда, ние дадохме на Амирлин средствата да подчини Съвета на волята си — Сароя огледа залата, но не се обърна към Егвийн. — Моето мнение е, че сега тя ще опита нещо подобно. Това трябва да бъде предотвратено. Съветът е предназначен да балансира властта на Амирлин.
Седна на мястото си.
Думите ѝ всъщност облекчиха Егвийн. Човек никога не можеше да е сигурен какво се крои в Бялата кула. Това заседание означаваше, че плановете ѝ се движат, както се надяваше, и че враговете ѝ… добре де, колебливите ѝ съюзнички — не бяха разбрали какво всъщност прави. Реагираха на неща, които бе направила преди месеци.
Това не означаваше, че не бяха опасни. Но когато човек предвиди една опасност, може да се справи с нея по-лесно.
— Какво можем да направим? — попита Магла и хвърли поглед към Егвийн. — За да сме благоразумни, имам предвид. Да се погрижим Съветът на Кулата по никой начин да не бъде ограничен.
— Не можем да обявим война — заяви твърдо Лелейн.
— А да я избегнем? — каза Варилин. — Обявена е война между половините на Бялата кула, но не срещу Сянката?
— Срещу Сянката — заговори колебливо Такима — вече е обявена война. Нужно ли е да има официална прокламация? Самото ни съществуване не е ли достатъчно, клетвите ни не показват ли ясно позицията ни?
— Но все пак трябва да направим някаква декларация — каза Романда. Беше най-старата сред тях и се полагаше тя да ръководи заседанието. — Нещо, което да направи позицията на Съвета известна и да отклони Амирлин от неразумен призив за война.