Романда като че ли изобщо не изглеждаше притеснена от това, което правеха. Гледаше право към Егвийн. Не, тя и Лелейн нямаше бързо да простят на Егвийн, че бе избрала Червена за своя Пазителка.
— Но как бихме могли да пратим такова съобщение? — попита Андая. — В смисъл, какво да направим? Да направим изявление от Съвета, че няма да има обявяване на война? Няма ли това да прозвучи нелепо?
Жените се смълчаха. Егвийн се усети, че кима, макар и не точно за това, което бе казано. Беше издигната при необичайни обстоятелства. Сам по себе си Съветът щеше да се опита да наложи власт, която да не отстъпва на нейната. Ставащото този ден като нищо можеше да се окаже стъпка към това. Силата и властта на Амирлинския трон не бяха неизменни през вековете — една можеше да е управлявала почти абсолютно, докато друга е била контролирана от Заседателките.
— Убедена съм, че Съветът действа разумно — заяви предпазливо Егвийн.
Заседателките се извърнаха към нея. Някои изглеждаха облекчени. Тези, които я познаваха повече обаче гледаха подозрително. Е, това беше добре. По-добре да я смятат за заплаха, отколкото за дете, което може да бъде притиснато. Надяваше се, че рано или късно ще започнат да я уважават като своя водачка, но нищо повече не можеше да направи засега.
— Войната между фракциите в Кулата беше различен вид битка — продължи тя. — Беше дълбоко и лично моя битка, като Амирлин, защото това разделение поначало беше за Амирлинския трон. Но войната срещу Сянката е по-мащабна от една личност. По-голяма е от вас или от мен, по-голяма е от Бялата кула. Това е войната на целия живот и сътворение, от най-окаяните просяци до най-могъщите кралици.
Заседателките се замислиха над думите ѝ в мълчание.
Романда проговори първа.
— Тъй че не бихте се противопоставила Съветът да поеме воденето на войната и да ръководи армиите на генерал Брин и гвардията на Кулата?
— Зависи как ще бъде провъзгласено решението — каза Егвийн.
В коридора отвън се чу шум и Серин нахлу в Съвета, придружена от Джаня Френде. Хвърлиха изпепеляващи погледи към Такима и тя се присви като уплашено птиче. Серин и другите поддръжнички на Егвийн щяха да са уведомени за това заседание малко след самата Егвийн.
Романда се покашля.
— Може би трябва да погледнем дали в Закона за война има нещо, което би могло да ни помогне.
— Сигурна съм, че вече си го проучила достатъчно задълбочено, Романда — каза Егвийн. — Какво предлагаш?
— Има клауза Съветът да поеме воденето на война — каза Романда.
— Това изисква съгласието на Амирлин — отвърна небрежно Егвийн. Ако това бе играта на Романда, как тогава възнамеряваше да получи одобрението ѝ след заседание без нея? Може би имаше друг план.
— Да, би изисквало съгласието на Амирлин — заяви Речин. Беше висока и тъмнокоса и носеше косата си на плитки, навити на главата ѝ. — Но казахте, че според вас е благоразумно да предприемем тази мярка.
— Е — каза Егвийн, като се постара да прозвучи все едно, че е притисната в ъгъла, — да се съглася със Съвета и да допусна постановление, което ме отстранява от ежедневните дела на армията, са две различни неща. Какво да прави Амирлинският трон, ако не да ръководи войната?
— Според сведенията вие сте се посветили на спорове с крале и кралици — каза Лелейн. — Това изглежда съвсем подобаваща задача за Амирлин.
— Тогава бихте ли станали зад такова постановление? — попита Егвийн. — Съветът се грижи за армията, докато на мен ми се дава властта да се разправям с монарсите на света.
— Да — отвърна Лелейн. — Аз бих подкрепила това.
— Струва ми се, че бих могла да се съглася — каза Егвийн.
— Да го подложим ли на гласуване? — попита припряно Романда, сякаш бързаше да не изпусне мига.
— Добре — каза Егвийн. — Коя ще стане за това предложение?
Рубинде се изправи на крака, последвана от Файсел и Фарна, другите две Зелени. Речин и сестра ѝ станаха бързо, въпреки че Баразайн гледаше Егвийн с присвити очи. След тях Магла, а Романда я последва с неохота. Ферейн се надигна бавно, след нея Лелейн. Двете с Романда си размениха остри като ками погледи.
С това станаха девет. Сърцето на Егвийн заби бързо, щом погледна към Такима. Жената изглеждаше смутена, сякаш се опитваше да разгадае какво крои Амирлин. Същото се отнасяше и за Сароя. Пресметливата Бяла гледаше Егвийн съсредоточено и подръпваше ухото си. Изведнъж очите ѝ се разшириха и тя отвори уста да проговори.
В този момент в залата нахлуха Дезине и Юкири. Серин моментално стана. Стройната Дезине огледа жените и попита: