— Това беше победа — каза със задоволство Пазителката, щом останаха сами. — Но все пак им отстъпихте контрола над армиите ни.
— Трябваше — отвърна Егвийн. — Щяха да изземат командването от ръцете ми по всяко време. Така получих нещо в замяна.
— Власт над Преродения Дракон?
— Да. Но по-скоро имах предвид затварянето на тази клопка в закона на Кулата. Докато е възможно Съветът да заседава тайно, моята власт — властта на всяка Амирлин — може да бъде заобиколена. Сега, ако поискат да маневрират, ще трябва да го направят пред мен.
Силвиана се усмихна.
— Подозирам, че след като този ден бе резултат от маневриране, Майко, ще са по-колебливи в бъдеще.
— Това е идеята — отвърна Егвийн. — Въпреки че едва ли Айез Седай някога ще спрат да се опитват да маневрират. Просто не може да им се позволи да си играят на зарове с Последната битка или с Преродения Дракон.
Никола и Ниса все още чакаха в кабинета на Егвийн.
— Свършихте добра работа — каза им тя. — Много добра. Всъщност наумила съм си да ви възложа нещо по-отговорно. Идете в терена на Пътуването и отидете в Кемлин — кралицата там ще ви очаква. Върнете се с предметите, които тя ще ви даде.
— Да, Майко — отвърна широко усмихната Никола. — Какво ще ни даде?
— Тер-ангреали. От тези, с чиято помощ се посещава Светът на сънищата. Ще започна да ви обучавам, с още няколко други, как се използват. Не ги използвайте без моето изрично разрешение обаче. Ще пратя и няколко войници с вас.
Двете Посветени приклекнаха в реверанс и изтичаха възбудени навън. Силвиана я погледна.
— Не ги заклехте да пазят мълчание. Те са Посветени и ще се разбъбрят, че ще ги учите с тер-ангреалите.
— Разчитам на това — отвърна Егвийн.
Силвиана повдигна вежда.
— Нямам намерение да позволя момичетата да пострадат — каза Егвийн. — Всъщност в Тел-айеран-риод те ще правят много по-малко неща, отколкото сигурно очакват. Росил досега бе снизходителна с мен, но никога няма да позволи да изложа Посветена на опасност. Това е само за да се предизвикат подходящите слухове.
— Какви слухове?
— Гавин изплаши убиеца. Не е имало убийства от доста време и предполагам, че трябва да сме му благодарни за това. Но убиецът все още се крие, а зърнах няколко Черни сестри, които ме наблюдаваха в Тел-айеран-риод. Ако не мога да ги хвана тук, ще ги заловя там. Но първо искам да ги подлъжа да си въобразят, че знаят къде да ни намерят.
— Стига да възнамерявате да намерят вас, а не момичетата — каза със спокоен, но железен глас Силвиана. Все пак беше някогашната Наставница на новачките.
Егвийн се намръщи при мисълта за нещата, които бяха очаквали от нея като Посветена. Да, Силвиана беше права. Трябваше много да внимава да не изложи Никола и Ниса на подобни опасности. Тя беше оцеляла и бе станала по-силна от това, но не биваше Посветени да се подлагат на такива изпитания, освен ако няма друг избор.
— Ще внимавам. Просто ми трябва да разпространят слуха, че ми предстои много важна среща. Ако подготвя терена както трябва, нашият фантом няма да може да устои на изкушението да дойде, за да подслуша.
— Дръзко.
— Наложително — отвърна Егвийн и се поколеба, с ръка на бравата. — Като стана дума за Гавин, да си разбрала къде е избягал в града?
— Всъщност, Майко, имах бележка за това по-рано днес. Изглежда, че… ами, не е в града. Една от Сестрите, която занесе писмата ви до кралицата на Андор, се върна с новината, че го е видяла там.
Егвийн простена и затвори очи. „Този човек ще ме умори.“
— Кажи му да се върне. Колкото и да ме ядосва, ще ми трябва в следващите дни.
— Да, Майко — отвърна Силвиана.
Егвийн влезе в кабинета си, за да продължи с писмата. Времето беше кратко.
Времето беше толкова, толкова кратко.
Глава 28
Странности
— За какво мислиш, съпруже? — попита Файле.
Бяха се върнали в палатката си след преговорите с Белите плащове. Действията на Перин я бяха изненадали — което бе ободряващо, но и притеснително в същото време.
Той свали палтото си.
— Надушвам странност във вятъра, Файле. Нещо, което никога досега не съм помирисвал — млъкна и я погледна. — Няма никакви вълци.
— Никакви вълци?
— Не мога да усетя наблизо нито един — погледът му беше отнесен. — Имаше няколко преди. Сега ги няма.
— Каза, че не обичат да са близо до хора.
Той съблече ризата и оголи мускулестата си гръд, покрита с къдрави кафяви косъмчета.
— Много малко птици имаше днес, много малко животинки в храсталаците. Светлината да го изгори това небе. То ли е причината за това, или нещо друго? — въздъхна и седна на постелята.