Окачаше меча си, когато чу навън забързани стъпки и шепот. Разговорът се разгорещи и той излезе точно когато някой каза:
— Лорд Итуралд ще иска да научи това!
— Какво да научи? — попита Итуралд. Едно вестоносче спореше със стражите му. И тримата се обърнаха към него смутени.
— Съжалявам, милорд — каза Конел. — Беше ни наредено да ви оставим да поспите.
— Човек, който може да спи в такава горещина, трябва да е почти гущер, Конел — рече Итуралд. — Каква, е вестта, момче?
— Капитан Йоели е на стената, сър — отвърна момчето. Итуралд го познаваше — беше с него почти от началото на тази кампания. — Каза, че трябва да дойдете.
Итуралд кимна и сложи ръка на рамото на Конел.
— Благодаря ти, че ме пази, стари приятелю, но тези кокали не са толкова трошливи, колкото мислиш.
Конел кимна изчервен. Остана на мястото си, когато Итуралд закрачи през площада зад портата. Слънцето се беше вдигнало. Много от бойците му бяха станали. Твърде много. Явно не беше единственият, комуто е било трудно да спи.
Горе на стената го очакваше обезсърчаваща гледка. По посърналата земя стояха на лагер хиляди и хиляди тролоци, запалили огньове. Дано поне всички околни фермери и села да се бяха вслушали в призива да се евакуират.
До Йоели стоеше Дийпи Бадар, старшият сред Аша’ман, които му беше дал ал-Тор, един от само тримата, които носеха и Дракона, и сребърната игла на яките си. Беше андорец с плоско лице и дълга черна коса. Итуралд беше чувал понякога някои от мъжете с черните палта да си говорят сами, но не и Дийпи. Той като че ли се владееше напълно.
Йоели току поглеждаше нервно Дийпи. Итуралд също се чувстваше неловко с мъже, които можеха да преливат. Но бяха чудесен инструмент и не го бяха проваляли. Предпочиташе да се осланя на опита си, вместо на слуховете.
— Лорд Итуралд — каза Дийпи. Аша’ман никога не отдаваха чест на Итуралд, само на ал-Тор.
— Какво има? — попита той, докато оглеждаше ордите тролоци долу. Като че ли нищо не се беше променило, откакто си беше легнал.
— Вашият човек твърди, че можел да усети нещо — каза Йоели. — Там навън.
— Имат преливащи, лорд Итуралд — каза Дийпи. — Подозирам, че са поне шестима, може би повече. Мъже, тъй като мога да усетя Силата, с която боравят. Правят нещо мощно. Като примижа към лагерите им, мисля, че понякога мога да видя сплитовете им, но може и да е от въображението ми.
Итуралд изруга.
— Точно това са чакали.
— Какво? — попита Йоели.
— Техните Аша’ман.
— Не са Аша’ман — отвърна припряно Дийпи.
— Добре. С техни преливащи могат да срутят тази стена като купчина дървени кубчета, Йоели. И морето тролоци ще нахлуе и ще изпълни улиците.
— Не и докато аз стоя тук — каза Дийпи.
— Обичам войнишката решимост, Дийпи — каза Итуралд. — Но ти изглеждаш уморен също колкото мен.
Дийпи го погледна ядосано. Очите му бяха зачервени от безсъние и беше стиснал зъби. Овладя се, пое дълбоко дъх и каза:
— Прав сте. Но нищо не можем да направим — вдигна ръка и направи нещо, което Итуралд не можа да види. От дланта му блесна червена светлина — сигналът, с който приканваше другите при себе си. — Подгответе хората си, генерал-капитане. Скоро ще е. Не могат да задържат толкова много Сила без… последствия.
Йоели кимна и бързо се отдалечи. Итуралд хвана Дийпи за рамото, за да привлече вниманието му, и каза:
— Вие ашаманите сте твърде важен ресурс, за да ви загубим. Дракона ви прати тук да помогнете, а не да умрете. Ако този град падне, искам вие с другите да се махнете оттук, с колкото ранени можете да вземете с вас. Разбра ли ме, войник?
— Много от хората ми няма да харесат това.
— Но знаеш, че така ще е най-добре. Нали?
Дийпи се поколеба.
— Да. Прав сте, както повечето пъти. Ще ги изведа — после заговори по-тихо: — Тази съпротива е безнадеждна, милорд. Каквото и да стане, ще е убийствено. Колкото и да ме гложди, че трябва да го предложа, но… това, което казахте за Аша’ман, важи и за вашите войници. Трябва да бягаме — последното бе изречено с горчивина.
— Салдейците няма да тръгнат с нас.
— Знам.
Итуралд помисли за миг, после поклати глава.
— Всеки ден, в който се задържим тук, задържа с още ден далече от отечеството ми тези чудовища. Не, не мога да замина, Дийпи. Това все пак е най-доброто място за отпор. Сградите в града също са добре укрепени. Можем да удържим вътре още няколко дни, да се разцепим и да не ги оставяме на мира.
— Тогава моите Аша’ман може да останат да помагат.