— Да, милорд — отвърна Конел.
— Итуралд, не! — Йоели дотича на терасата.
— Оцелял си — въздъхна облекчено Итуралд. — Чудесно. Човече, твоят град е изгубен. Съжалявам. Вземи хората си с нас и можем да…
— Погледни! — каза Йоели и посочи на изток. В далечината се вдигаше гъст стълб дим. Село, подпалено от тролоците?
— Сигналният огън — продължи Йоели. — Сестра ми е видяла, че идва помощ! Трябва да удържим, докато пристигнат.
Итуралд се поколеба.
— Йоели. И да е дошла някаква сила на помощ, не може да е достатъчно голяма, за да спре тази орда тролоци. И то при условие, че това не е заблуда. Тварите на Сянката много пъти са доказвали, че са хитри.
— Дайте ни няколко часа — отвърна Йоели. — Държите града с мен и пращаме съгледвачи през онези ваши портали да видят дали наистина идва помощ.
— Няколко часа? С пролом в стената? Ние сме съкрушени, Йоели.
— Моля ви. Не сте ли един от онези, които наричат Велики капитани? Покажете ми какво означава тази титла, лорд Родел Итуралд.
Итуралд се обърна с гръб към разбитата стена. Зад него, в горната стая на двореца, се събираха офицерите му. Отбранителната линия при стената се разкъсваше.
„Покажете ми какво означава.“
Може би…
— Тимот, тук ли си? — изрева Итуралд.
На терасата дотича червенокос мъж с тъмно палто. Беше поел командването на Аша’ман, след като Дийпи бе паднал.
— Тук съм, лорд Итуралд.
— Събери хората си — заговори бързо Итуралд. — Поеми командването на онази пробойна и накарай войниците там да се оттеглят. Искам Аша’ман да държат пролома. Трябва ми половин час. Искам цялата ви енергия — всичко, което ви е останало — да удари ония тролоци. Чуваш ли ме? Всичко, което имате. Ако можете да прелеете, колкото да запалите свещ, след като това свърши, живи ще ви одера.
— Сър — каза ашаманът. — А отстъплението?
— Няма отстъпление. Задръжте пролома!
Тимот затича да изпълни заповедта.
— Йоели — продължи Итуралд. — Твоята работа е да събереш силите ви и да спрат да тичат из града, сякаш… — замълча. За малко да каже „сякаш е проклет Тармон Гай-дон“ — … сякаш никой не ги командва. Ако ще държим, ни трябва организация и дисциплина. Трябват ми четири конни отряда, строени на двора до десет минути.
— Слушам, милорд.
— А. Ще ми трябват и няколко коли, натоварени с дърва, колкото бъчви с масло можете да намерите и всички ранени от двете армии, които все още могат да бягат, но имат рани по лицата или ръцете. Също така ми намери всеки в града, който е държал някога лък. Действай!
След около час Итуралд стоеше стиснал ръце зад гърба си и чакаше. Беше се преместил от терасата и гледаше навън през един прозорец, за да не се открива. Все пак имаше добър изглед към битката.
Линията на Аша’ман най-сетне започваше да се огъва. Бяха му дали почти цял час, като хвърляха вълна след вълна страховита мощ към тролоците. За щастие техните преливащи не се бяха появили повече. Дано да се бяха изцедили напълно след онзи взрив.
Беше като на свечеряване с тези потискащи облаци горе и с черните фигури, залели склоновете около града. Тролоците за щастие не бяха донесли стълби и обсадни кули. Но вълните им връхлитаха една след друга към пролома, подкарани в щурм от мърдраалите.
Някои от мъжете с черни куртки вече залитаха от изтощение и отстъпиха към двореца. Последните неколцина хвърлиха взрив от Огън и Земя, след което ги последваха, като оставиха пролома напълно открит и незащитен, както им бе заповядано.
„Хайде“, помисли си Итуралд, докато пушекът се разнасяше.
Тролоците изникваха от валмата дим и се катереха върху труповете на избитите от Аша’ман. Скачаха отсам на копитата и дебелите си лапи. Някои душеха във въздуха.
Улиците отсам пролома бяха пълни с грижливо поставени хора, оцапани с кръв и ранени. Започнаха да пищят, щом тролоците нахлуха, и побягнаха, както им бе заповядано. Страхът им сигурно изобщо не беше престорен. Сцената изглеждаше още по-ужасна от това, че много сгради наблизо димяха като след взрив; горяха покриви и от прозорците бълваше пушек. Тролоците нямаше да знаят, че тези покриви с каменни плочи са градени да не горят и че законът забранява да се държат много дърва в сградите.
Итуралд затаи дъх. Тролоците се разпръсваха, нахлуваха в града с вой и рев, разпадаха се на малки групи, щом видеха възможност да грабят и избиват.
Вратата зад Итуралд се отвори рязко и Йоели влезе забързан при него.