— Последните редици са на позиции. Действа ли?
Итуралд не отговори. Доказателството беше долу. Тролоците бяха приели, че са спечелили битката — унищожителната мощ на Силата, изригвала от Аша’ман, приличаше на последен отпор и градът сякаш бе потънал в хаос. Така че тролоците тичаха по улиците с нескрито ликуване. Дори влезлите след тях мърдраали изглеждаха спокойни и отпуснати.
Тролоците отбягваха горящите сгради и защитения със стена дворец. Навлизаха все по-дълбоко в града, подгонили бягащите войници по един широк булевард в източната част. Грижливо струпаните отломки по страничните улици задържаха ядрото им на този булевард.
— Имаш ли аспирации да станеш някога генерал, капитан Йоели? — тихо попита Итуралд.
— Моите аспирации не са важни — отвърна Йоели. — Но човек ще е глупак, ако не се надява да се научи.
— Тогава обърни внимание на този урок, синко — долу, по сградите от двете страни на булеварда, запълнен от тролоците, капаците на прозорците започнаха да се отварят. По терасите се появиха стрелци. — Ако имаш и най-малкото усещане, че правиш това, което врагът ти очаква да правиш, тогава направи нещо друго.
Полетяха стрели и западаха тролоци. Огромни арбалети, които изстрелваха пръти, големи почти колкото копия, се целеха в Чезнещите и много от тях залитаха по каменния паваж, без все още да разбират, че вече са мъртви, докато десетките свързани с тях тролоци падаха. Объркани и обзети от гняв, живите все още същества започнаха да реват и да блъскат по вратите на пълните със стрелци сгради.
И тогава отекна тътенът. Тътен на конски копита. Най-добрата конница атакува от страничните улици.
Човек не можеше и да се моли за по-удобна позиция от зданията, а улиците бяха достатъчно широки, за да позволят атака от войска, която познава плана на града. Радостните ревове на тролоците преминаха в болезнени крясъци, чудовищата започнаха да се тъпчат едни други в бързината да се измъкнат.
Салдейската конница пронизваше и сечеше, от прозорците на „горящите“ сгради излитаха стрели.
Загинаха стотици тролоци, може би хиляди. Оцелелите се провираха навън през пролома. Повечето мърдраали избягаха. Неуспелите се оказаха мишена за стрелците. Убиването на един от тях можеше да убие десетки тролоци, свързани с него. Чезнещите падаха първи, пронизани от десетки стрели.
— Ще дам заповед да се съединят и да задържат отново пролома — каза Йоели нетърпеливо.
— Не — каза Итуралд.
— Но…
— Защитата на пролома няма да ни спечели нищо — обясни Итуралд. — Заповядай на хората си да се преместят в други сгради и нареди на стрелците да заемат други позиции. Има ли складове или други големи здания, които могат да скрият конниците? Премести ги там, бързо. И след това чакаме.
— Няма да се хванат отново.
— Няма. Но ще са бавни и предпазливи. Ако се бием фронтално с тях, губим. Ако държим и бавим, печелим. Това е единственият начин да се измъкнем от това, Йоели. Да оцелеем, докато дойде помощ. Ако дойде.
Йоели кимна.
— Следващият ни капан няма да избие толкова много — продължи Итуралд. — Но тролоците са страхливи в сърцата си. Знанието, че всяка улица изведнъж може да се превърне в смъртоносен капан, ще ги накара да се колебаят и ще ни спечели повече време, отколкото ако загубим половината си мъже с отбраната на пролома.
— Добре — Йоели се поколеба. — Но… не означава ли това, че предвиждат ходовете ни? Тази фаза от плана ще подейства само защото очакват засадите ни.
— Предполагам, че е така.
— Тогава не трябва ли да направим нещо различно? Казахте, че и при най-малката възможност врагът да знае какво ще правим, трябва да променим плановете си.
— Твърде много мислиш за това, синко. Върви да изпълниш заповедта ми.
— Ъъ, да, милорд.
„Точно затова не бива никога да преподавам тактика“, помисли Итуралд. Трудно бе да обясни на учениците си, че има едно правило, което погазва всички останали. Винаги вярвай на инстинктите си. Тролоците щяха да са уплашени. Можеше да използва това. Щеше да използва всичко, което му дадат.
Намръщи се. Защото вече бе нарушил и това правило. Защото всичките му инстинкти крещяха, че трябваше да е изоставил този град преди часове.
Глава 29
Ужасно чувство
— Какво крои Перин според вас? — попита Берелайн, докато крачеше до Файле и Алиандре.
Файле не отвърна. Късният следобед бе меко огрян от забуленото в облаци слънце.
След два дни Перин щеше да отиде на съд. Беше се забавил, за да спечели повече време за Аша’ман да разрешат странния проблем с порталите.